Над 33 000 са подадените заявления за гласуване в чужбина на предстоящите президентски избори у нас, заяви за телевизия „Евроком“ говорителят на ЦИК Александър Андреев. Той посочи, че все още продължават разглеждането на подадените бланки и точният брой ще бъде ясен до дни.
- Реклама -
Срокът, в който българите извън страната могат да подават заявления за гласуване, изтече на 11 октомври. Заявленията трябваше да се подадат и ако хората в чужбина желаят да участват в националния референдум.
А вотът извън България никак не е маловажен. Не са малко доказателствата в други страни, че именно гласовете в чужбина могат да обърнат резултата на изборите. Един от най-ярките и скорошни примери е избирането на президент в съседна Румъния през 2014 година, когато извън страната гласуваха 500 000 румънци. Тогава на балотаж отидоха десноцентристкият кандидат Клаус Йоханис и премиерът Виктор Понта. Централната избирателна комисия на страната след необичайно дълго забавяне оповести като неокончателни данните, според които Йоханис получи почти 56% от гласовете и бе избран за президент. Изнендата е силна, защото проучванията преди вота сочеха Понта като фаворит с преднина от около 10%.
У нас в навечерието на изборите дискусиите за кандидатите стават все по-напрегнати. Възможно ли е да последваме примера на Румъния, може би ще разберем на 6 ноември.
Над 33 000 са подадените заявления за гласуване в чужбина на предстоящите президентски избори у нас, заяви за телевизия „Евроком“ говорителят на ЦИК Александър Андреев. Той посочи, че все още продължават разглеждането на подадените бланки и точният брой ще бъде ясен до дни.
- Реклама -
Срокът, в който българите извън страната могат да подават заявления за гласуване, изтече на 11 октомври. Заявленията трябваше да се подадат и ако хората в чужбина желаят да участват в националния референдум.
А вотът извън България никак не е маловажен. Не са малко доказателствата в други страни, че именно гласовете в чужбина могат да обърнат резултата на изборите. Един от най-ярките и скорошни примери е избирането на президент в съседна Румъния през 2014 година, когато извън страната гласуваха 500 000 румънци. Тогава на балотаж отидоха десноцентристкият кандидат Клаус Йоханис и премиерът Виктор Понта. Централната избирателна комисия на страната след необичайно дълго забавяне оповести като неокончателни данните, според които Йоханис получи почти 56% от гласовете и бе избран за президент. Изнендата е силна, защото проучванията преди вота сочеха Понта като фаворит с преднина от около 10%.
У нас в навечерието на изборите дискусиите за кандидатите стават все по-напрегнати. Възможно ли е да последваме примера на Румъния, може би ще разберем на 6 ноември.
