1878 година започва съдбовно за българския народ. След падането на Плевен на 10 декември 1877 г., Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. На 27 декември 1877 г. Сюлейман паша установява главната си квартира в София. На 3 януари 1878 г. Осман Нури паша започва да се изтегля от София. Опитът да се запали градът е осуетен с помощта на чуждестранните консули, които вече имат планове за по-нататъшните си геополитически интереси на Балканите. София е освободена на 4 януари 1878 г. През февруари 1878 г., в разгара на военните действия, населението на града намалява почти наполовина и по данни на общината е 11 694 души. На 3 април 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София).
„Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват партина през преспите и чудовищния студ“.
Благодарение на събитията, настъпили преди близо век и половина, днес София продължава да расте и да не старее, красива и разнолика. Каквато е България. Каквато е и българската душа.
139 години свободна София
1878 година започва съдбовно за българския народ. След падането на Плевен на 10 декември 1877 г., Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. На 27 декември 1877 г. Сюлейман паша установява главната си квартира в София. На 3 януари 1878 г. Осман Нури паша започва да се изтегля от София. Опитът да се запали градът е осуетен с помощта на чуждестранните консули, които вече имат планове за по-нататъшните си геополитически интереси на Балканите. София е освободена на 4 януари 1878 г. През февруари 1878 г., в разгара на военните действия, населението на града намалява почти наполовина и по данни на общината е 11 694 души. На 3 април 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София).
„Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват партина през преспите и чудовищния студ“.
Благодарение на събитията, настъпили преди близо век и половина, днес София продължава да расте и да не старее, красива и разнолика. Каквато е България. Каквато е и българската душа.