За мен бунтът срещу Борисов е оправдан и без повод, той е легитимен по определение. Свръхлегитимен. Този протест и подкрепата за него е граждански дълг, проява на нормалност, на добър вкус. Независимо от всички възможни възражения. Бърборенето за политика при ”генералното условие” на този премиер е загубено време. Етюдът в спалнята и изповедта по телефона са безобразие на всички безобразия.
Това казва д-р Николай Михайлов пред „Дневник“.
Това не можеше да бъде оставено без последствия. В етюда от спалнята откриваме всичко от „низовия“ предприемачески идеал и приватизираната публична власт: пари, злато, дама вамп зад кадър и блажена „мъжка“ умора. Пищов. Художествено завършен образ на реализирания „мъжки“ идеал. „Токсичната маскулинност“. Въпросът “ какво следва нататък?“ е уместен, но вторичен въпрос. Кариерата на Борисов е ефект на размишления за целесъобразност, за „неизбежния компромис“, обяснява психиатърът.
Борисов е производство на тъкмо на задкулисни „десни“ размишления, това трябва да се помни. Пътят към българския политически „ад“ е постлан с добри коалиционни намерения, с разнообразни действия и бездействия, продиктувани от фамозния „политически разум“. Ние сме омагьосани от този „разум“, от фолклорната байганьовска разсъдливост, от тази низост и глупост, която нарича себе си „ум“. „Дълбоки“ плитки сметки в Ганкиното кафене. Политиката не е зоотехника, а вид култура. Политическа култура. И минимум достойнство. Ако афоризмът на това управление е „аз съм прост и вие сте прости“, то ние всички се оказваме развеселени консуматори на простотия, поданници в „царството на простите“. Бенефициенти на зоотехническа грижа, посочва д-р Михайлов.
