Често в публичното пространство се вихри дебат успява ли или не протестът? Една от причините, която анализатори и чуждестранни журналисти (нашите си ги знаем, с малки изключения), е липсата на ясно изразена опозиция! Що се касае за опозиционните партии в парламента, повече от ясно е, че такива няма. ДПС не подлежи на коментар. Знаем, че именно в тази партия са (без)родните кукловоди на Борисов, с които той е силно обвързан икономически и е смъртно зависим от тях. БСП пък никога не са били реално действаща опозиция. Защо ли? Защото и те са в дълбока зависимост и са безспорни участници в схемите на властта, на дълбоката държава! Това написа в профила си във Фейсбук Петър Недевски – протестиращ.
„Остава да се търси реалната опозиция измежду извън парламентарно представените партии и граждански движения. След започване на протестните действия се наблюдаваше синхрон, енергия и решителност между всички излезнали на площада. От всички страни се афишираше по категоричен начин желанието за промяна, а не подмяна. Повтарям промяна. Присъстваха много лица от политическият спектър. За Вас не знам, но аз от самото начало изпитвах притеснения. Но, виждайки как се развива протестът, слушайки речите им, гледайки стриймовете им, си казах „явно, хората са се осъзнали“. Вярвах, че ще са от полза и ще спомогнат нещата да се случат. Като инициатори на протестните действия, медиите популяризираха, а обществеността възприе господата от „Отровното трио“. Заявявайки, че търсят промяната, търсят морала и нямат апетити към политиката и властта, едни хора им повярваха, а други толерантно се съобразяваха. Големи са техните заслуги и лично аз не ги оспорвам, но до мига в който те решиха да се афишират като лидери. Винаги съм вярвял, а и ще продължа да вярвам, че лидери на протеста, са всички тези граждани, които участват в него. Всички тези, които с гордо вдигната глава, заявяват по категоричен и безапелационен начин своят морал и гражданска позиция. Именно заявявайки своето лидерство, триото решиха да спрат и с диалога. Диалог с хората от палатковите лагери (изградени и отстоявани от личности, повярвали в идеята), диалог с обикновените граждани, диалог с лидерите на политическите и граждански организации, присъстващи на протеста. На няколко пъти се търсеха варианти това да се промени. Ако си спомняте, даже още през лятото имаше и декларация за ЕДИННОСТ. Но уви, не се получи! Всеки започна да дърпа към своята черга и нещата започнаха лека-полека да заглъхват. Дойде и моментът в, който те обявиха, че са решили да променят формáта на протеста (отново едностранно). Предложение, добре, но спускане на решение в Деня на будителите за зимен сън – не трябваше ли това да се обсъди?! Трябваше, но не се направи! Не пожелаха дори! Защо, можем само да предполагаме. Други пък започнаха със самостоятелни акции, заявявайки, че виждаш ли, това което правим сами отделно (като отбрана група) има по-голяма тежест и е от огромно значение, отколкото правят другите общо. Трети останаха да си лежат на стари лаври за хубавите слънчеви дни. Направили нещо и край, то е недостижимо и ненадминато. И какво? До тук! Даде се старт на политически заявки, консултации, коалиции и мерене на … (знаете какво). Лошо няма, ама сега ли му беше момента? Именно с тези ходове на така наречените и наричащи се „лидери“, се стихна и националната енергия на протеста! Готвели се били за избори… За кои избори?! Вярвате ли, че скоро ще има такива?! И ако има, КОЙ ще ги прави?! Застъпници и наблюдатели по време на извънредна епидемична обстановка и пълен властови инструментариум на ГЕРБ?! Това ми звучи, като да вярваш в дядо Коледа! Затова и хората се прибраха, защото загубиха вярата, че нещо може реално да се промени, защото са участвали в този филм вече 31 години. До болка втръснал, че няма как да участват пак. Но, едно голямо НО! Жалко! Протестът намаля, но не умря! Няма и да умре, защото има хора с морал, гражданска позиция и ценностна система! Хора за които, „Достоен живот“,“ Честност и прозрачност „,“Не на корупцията“, не са само предизборни лозунги, а начин на мислене и начин на живот. И именно на тези хора се стоварва тежестта да вдъхнат увереността на тези, които се отчаяха. Именно тези хора със своята увереност, ще вдъхнат такава, на тези които я загубиха! Апостолът на свободата Васил Левски ни завеща идеала си за „Чиста и свята репуплика“. А такава може да има само тогава, когато в основата й стоят чисти и святи хора. Чисти и святи, са хората, които въпреки всичко, продължават с протестите. Въпреки нападки, клевети и обвинения, медийно затъмнение, полицейски произвол, те продължават! Чисти и святи хора, ще се и приобщават! И всички заедно ще постигнем заветната цел, да превърнем идеала на Апостола в реалност!“, завършва поста си той.
