„Във всяко населено място, където е имало районен съд, ще има институция. Дали тя ще се нарича териториално отделение или районен съд, е въпрос на техника. В тези териториални отделения не само ще се разглеждат делата, които до момента са се разглеждали, но ние предлагаме да се разглеждат и делата, които са подсъдни на окръжен съд.“ Това обясни пред БНР Боряна Димитрова, член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и автор на проекта за нова съдебна карта.
Разпределянето на делата между всички съдии от съответния окръжен район ще реши проблема с натовареността, посочи тя.
Реформата на съдебната карта, която включва промяна в подсъдността, предизвика критики и протести от страна на магистрати и местни общности. Всички възражения ще бъдат обсъдени, увери Боряна Димитрова. По думите й моделът, който се предлага, държи сметка да не бъде накърнен достъпът до правосъдие.
За 15 юни е предвидено обсъждане на становищата и на модела в цялост, който вече е приет от ВСС като път за съдебна реформа.
„Съдебната реформа не е тема, която може да бъде затворена днес или на 15 юни“, коментира Димитрова.
Според Димитрова се предлага формула, по която съдебната система с наличния ресурс би могла да тръгне по пътя на реформата.
Налага се районните съдилища да бъдат разтоварени от определена група дела, които са твърде много за тях, допълни тя.
Разписани са били три варианта – териториални отделения, закриване на съдилища, миграция на администрацията. Има отстъпление от първоначалната идея районните съдилища да гледат само леки и бързо ликвидни дела, било е съобразено мнението на съдиите, че така би се стигнало до тяхната деквалификация, уточни Боряна Димитрова.
По проведено проучване, насочено към общини и кметове от фирмата, която изпълнява проекта, са били получени много малко становища от кметовете и общините, поясни още тя.
Сред мотивите за съдебната реорганизация е както големият брой прокурори и съдии на глава от населението у нас, така и увеличаващото се бюджетиране на съдилища, в които има много малък брой дела.
„Смятате ли, че сме достатъчно богата държава, за да си позволяваме бюджети над половин милион всяка година, с тенденция за увеличаване, за съдилища, в които има двама съдии и малко дела? При едно териториално отделение – то не разполага със самостоятелен бюджет, там се дават толкова пари, колкото са необходими. Ресурсът, който стои неизползван в тези съдилища, ще бъде използван“, подчерта Димитрова.