„Ако една норма в действащо законодателство е в напрежение с други норми, включително на Конституцията, и я качиш на конституционно ниво, то тя не става по-приемлива. Всяка една промяна, която бъде направена, може да бъде оспорена. Вариантът да не бъде оспорена е джентълменско споразумение“.
- Реклама -
Това заяви за БНР експертът по конституционно право доц. Наталия Киселова.
По думите ѝ ако се променя Конституцията, е необходимо да бъде ясно как новите норми ще се съотнасят с действащите, защото, ако има вътрешно напрежение между нормите, това впоследствие ще създаде нов проблем:
„Например, при разпускане на Народното събрание, ако не може да се състави правителство, в общия случай то има четиригодишен мандат и до два месеца след приключване на тези 4 години се произвеждат избори, които президентът насрочва. А при предсрочно прекратяване на пълномощията ще има 1 месец. Не е добре написано как изглежда въпросът с разпускането и единия месец, в който трябва да се проведат избори. Двете норми имат различно въвеждане на срокове. Тези срокове трябва да бъдат уеднаквени и да се синхронизират с изборния процес, който е стандартизиран в света – има два месеца време между подготовката и произвеждането на изборите. Както са насложени сроковете, до деня, в който се разпуска Събранието, народните представители имат имунитет, а от момента на регистрацията – кандидатите за народни представители имат. Ако срокът се застъпи, ще има непрекъсваемост“.
„Ако една норма в действащо законодателство е в напрежение с други норми, включително на Конституцията, и я качиш на конституционно ниво, то тя не става по-приемлива. Всяка една промяна, която бъде направена, може да бъде оспорена. Вариантът да не бъде оспорена е джентълменско споразумение“.
- Реклама -
Това заяви за БНР експертът по конституционно право доц. Наталия Киселова.
По думите ѝ ако се променя Конституцията, е необходимо да бъде ясно как новите норми ще се съотнасят с действащите, защото, ако има вътрешно напрежение между нормите, това впоследствие ще създаде нов проблем:
„Например, при разпускане на Народното събрание, ако не може да се състави правителство, в общия случай то има четиригодишен мандат и до два месеца след приключване на тези 4 години се произвеждат избори, които президентът насрочва. А при предсрочно прекратяване на пълномощията ще има 1 месец. Не е добре написано как изглежда въпросът с разпускането и единия месец, в който трябва да се проведат избори. Двете норми имат различно въвеждане на срокове. Тези срокове трябва да бъдат уеднаквени и да се синхронизират с изборния процес, който е стандартизиран в света – има два месеца време между подготовката и произвеждането на изборите. Както са насложени сроковете, до деня, в който се разпуска Събранието, народните представители имат имунитет, а от момента на регистрацията – кандидатите за народни представители имат. Ако срокът се застъпи, ще има непрекъсваемост“.
