„Има чисто поколенчески модели на информираност и на ценност на информацията. Например моето поколение, пък и може би малко и след мен даже, беше абсолютна ценност на идентичността. Отговор на въпроса „ти кой си?“, според това какво знаеш. Каква фактологична, идейна и всякаква друга информация и култура ти носиш заедно със себе си“.
Това заяви доц. Георги Лозанов пред БНР.
По думите му във Факултета по журналистика и масова комуникация на зададен въпрос към студентите „Коя е столицата на Чехия?“, една трета от тях не са могли да отговорят.
„Те обаче нямат телефоните със себе си. Това не е въпрос към тях, а към телефона. И даже едно момиче ми каза: ама за какво трябва да я знам? След секунда ще ви я кажа, ако имах телефон. И аз не се отнесох строго към това незнание, видимо се сменя моделът на идентичността, на информационната идентичност. Ти като носител на информация, каква информация трябва да носиш. Има едно поколение, което освобождава страшно място в собственото си съзнание от фактологична информация. В човека има винаги тези две душевни способности, които са в конкуренция – вярата и разумът. Вярата е способност да познаваш без конкретни, в границите на твоя опит фактологични и логически доказателства, обратно на разума. И поради това, че чисто фактологически се опразват големи места в съзнанието на човека, поемат се от външни носители, скоро и изкуственият интелект много ще се включи в този процес. Така, че на мен ми се струва, че идва време отново за ново по-интензивно религиозно преживяване на света през вяра“, отбеляза той.
