Днес имах „удоволствието“ да получа личен съвет от адвокат Марковски.
Видях го в съда и отидох да се представя, хей така да ме види, да ме погледне. Не му хареса това, което видя, друго очакваше.
А съветът беше „аз познавам много хора, загубили децата си, а те са смирени. Бъди по-смирена“!
Попитах пред кое да се смиря, а той каза „Габровски е светило“.
Сега да ви обясня.
Никое дете, никой живот, нищо не е по-важно от някое светило.
Защо ли? Ами защото е светило.
А когато си светило, жертвите не ги броим.
Целта оправдава средставата.
Попитах го защо той като мъж, баща и адвокат не реагира на казаната пред него заплаха „да усетят болката“.
Каза, че не е бил там с тази цел.
И знаете ли…
Не отрече, че тези думи са казани.
Питах с каква друга цел е бил там, освен да нахъсва.
Отговора беше „е нали чухте записа“.
Тоест заплахата е потвърдена от присъстващ пред десетина свидетели.
Аз хванах Марковски на улицата и той потвърди за заплахата, но прокуратурата не може да установи колко този запис е достоверен.
Верно ли?
Смирение, хора, смирение искат, на смирение се надяват.
Така ще ни мачкат по-лесно.
Смирете се, ако най-голямата спешна болница остави детето ви да умре по всички възможни начини.
Смирете се, ако някой освен, че не се е погрижил за детето ви, е изкарал и пари от смъртта му.
Смирете се, ако вместо справедливост, обвинят вас за смъртта на детето си.
Смирете се, ако ви заплашват с болка.
Смирете се, ако клоуните, виновни за унищожената система се хванат здраво за столчето и се правят на болни, бедни и луди.
Как? Кажете ми как се смиряваш? Как?
По пътя си мислех, при какви обстоятелсва бих направила това, което този човек направи.
Представето си го.
Вие сте адвока. Знаете за едно прекрасно дете, отишло си, защото имаше лошия късмет първо да попадне на некадърен лекар, а след това в болница по празници.
И отивате там да казвате на лекарите „дръж“, чувате как същите лекарите заплашват с болка, а вие си продавате ефирното време.
Ами няма такива обстоятелства.
Всеки има право на защита в съдебната зала, но Пирогов е блница, не е съдебна зала.
Някога, някъде тези хора ще трябват да дават обяснения, не искам да съм на тяхно място.
Не, че моето място много ми харесва.
Ани Стоянова, фейсбук
Снимка: БГНЕС
