ВКС връща за ново разглеждане на Апелативен съд – Варна делото срещу Жечко К. за катастрофата в кръгово кръстовище в гр. Шумен през 2022 г., при която е причинена смъртта на 22-годишна жена и средна телесна повреда на нейната спътничка, съобщиха от съда.
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 240/2023 г. на Апелативен съд – Варна и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.
Делото е образувано по касационни жалби на частните обвинители и протест срещу въззивното решение на Апелативен съд – Варна.
С присъда на Окръжен съд – Шумен Жечко К. е признат за виновен в това, че на 28.09.2022 г. в гр. Шумен при управление на лек автомобил в района на кръстовище с кръгово движение нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, и причинил пътнотранспортно произшествие (ПТП), като по непредпазливост причинил смъртта на 22-годишна жена и средна телесна повреда на нейната спътничка, поради което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 3 години и 4 месеца. Лишен е и от право да управлява МПС за 5 години и 4 месеца. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, след като подсъдимият е признал фактите в обвинителния акт.
С решението на Апелативен съд – Варна присъдата е изменена, като е намален срокът на наказанието „лишаване от свобода“ на 3 години, отложено с изпитателен срок от 5 години. Присъдата е потвърдена в останалата ѝ част.
Решаващият състав на ВКС приема за неоснователни възраженията за съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата, дадена от контролирания съд при проведеното диференцирано производство, и нарушения на правилата за формиране вътрешното убеждение на съда. За да отговори на тези възражения, касационната инстанция изяснява особеностите при провеждането на производството в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. При тази процедура подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд има правомощие да постанови, че производството ще се проведе по диференцираната процедура, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК е надлежно приобщените и проверени доказателства убедително и безусловно да потвърждават признатите от подсъдимия факти. Пак според тълкувателното решение цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка и следи за спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие и на изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на лимитираните правни предписания въззивната инстанция няма процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт, и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Касационната инстанция не притежава правомощие за намеса във вътрешното убеждение на инстанциите по същество, а следи единствено спазени ли са при формирането му изискванията на разпоредбите в Глава двадесет и седма от НПК, свързани с доказателствената дейност на съда в рамките на особената процедура.
Като изхожда от тази принципна позиция, съдебният състав на ВКС намира за неоснователни оплакванията за допуснати нарушения на въззивния съд при формиране на вътрешното му убеждение и изключване на доказателствени материали, събрани на досъдебното производство. Върховните съдии приемат за правилно констатирането на нарушение на първата инстанция, изразяващо се в недопустимо приемане на непосочени в обвинителния акт и непризнати от подсъдимия фактически констатации, с което се нарушава правото му на защита. В касационното решение е посочено също, че двете решаващи инстанции са провели съдебно следствие, като с различни по вид доказателствени средства и способи за доказване са установили обстоятелства извън признатите, но от кръга на допустимите факти, с което не са нарушили процесуалните правила за провеждане на съкратено съдебно следствие. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение и изводите си на базата на всички събрани на досъдебното производство годни доказателствени материали, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения.
След анализ на дейността на двете предходни инстанции по отчитането на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства върховните съдии не възприемат някои от констатациите и сочат, че е неясно на какво се базира становището за приемане като смекчаващо обстоятелство „съдействие на органите на досъдебното производство“. Според тричленния състав на ВКС е без значение цененото като смекчаващо обстоятелство, свързано с данните за организацията на движение в кръстовището, тъй като по делото няма данни то да е допринесло за настъпване на ПТП, било е регулирано по установения в нормативната уредба ред и подсъдимият е бил длъжен да се съобрази с пътните знаци. В касационното решение е отразено становището на експертите, според което при управление с разрешената скорост от 50 км/ч ПТП не би настъпило. Независимо от изложените мотиви върховните съдии приемат, че не е налице основание за промяна на изводите за превес на смекчаващите вината обстоятелства и за промяна в размера на наложеното наказание, като подчертават, че редукцията с една трета като предпоставка за определяне на наказанието не подлежи на преценка, тъй като е законоустановена.
Относно доводите за явна несправедливост във връзка с приложението на чл. 66 от НК обаче съдебният състав на ВКС приема, че контролираният съд не е обсъдил всички данни, характеризиращи подсъдимия като водач на МПС, и подчертава, че данни за личността на дееца произтичат и от спецификите на конкретно извършеното деяние – значително превишената скорост в градски условия и отнемането на предимство са едни от най-тежките нарушения на правилата за движение. Касационният състав намира, че не следва да бъдат пренебрегвани и установените на досъдебното производство чрез показанията на свидетел данни за поведението на подсъдимия по време на инцидента, които го характеризират като водач на МПС, а именно: едновременно с управлението на лекия автомобил той е боравил с мобилния си телефон, сменяйки музиката, което е в разрез с правилата при управление на МПС, както и че при предходни случаи, когато свидетелят е пътувал с автомобил, управляван от подсъдимия, Жечко К. е превишавал разрешената скорост за движение в дадения пътен участък.
Касационната инстанция съзира основателност на възражението за явна несправедливост на наложеното наказание в обстоятелството, че въззивният съд не е изложил конкретни мотиви, с които да аргументира постигането, чрез прилагане на института на условното осъждане, на съчетание между изискванията на специалната превенция (поправянето на дееца) и тези на генералната (въздействието на отлагането върху другите членове на обществото). Според върховните съдии е необходимо преосмисляне на приетите от апелативния съд относими за приложението на чл. 66 от НК обстоятелства, както и пълна и всеобхватна преценка на всички такива обстоятелства, поради което отменят въззивното решение и връщат делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна.
