Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси прие повторно законопроекта за промени в Закона за адвокатурата. Това стана с осем гласа в подкрепа, един „против“ и пет въздържали се.
- Реклама -
До гласуването се стигна, след като на 20 септември президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание промени в Гражданския процесуален кодекс, направени чрез Преходните и заключителни разпоредби в Закона за изменения и допълнения на Закона за адвокатурата. Предстои ветото на президента да бъде разгледано в Пленарна зала.
Парламентът иззе от съда правомощието по определяне на възнагражденията на особените представители и ги възложи на местните адвокатски съвети, се посочва в мотивите към ветото. Според държавния глава това влиза в остро противоречие с правото на Европейския съюз (ЕС), което забранява сдружения на доставчиците на определени услуги да определят сами цените им.
Ние повторно ще гласуваме законопроекта в този вид, каза депутатът от ГЕРБ – СДС Георги Георгиев, цитиран от БТА. По думите му в последните два дни има изявления, които имат за цел да дискредитират българската адвокатура.
Стою Стоев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) заяви, че според неговата парламентарна група трябва да се преразгледат текстове от законопроекта.
Крум Зарков, секретар по правни въпроси към президента, заяви, че според ветото на държавния глава част от текстовете трябва да бъдат преразгледани, защото последиците биха били тежки за правораздаването и имиджа на България. Той отбеляза, че с някои разпоредби се нарушава правото на ЕС.
Според Валя Гигова, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), само 1 % от делата в страната имат особени представители, но ищците искат особените представители на ответника да бъдат „калпави“, което е големият интерес. По думите З със законопроекта не е нарушено правото на ЕС.
Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси прие повторно законопроекта за промени в Закона за адвокатурата. Това стана с осем гласа в подкрепа, един „против“ и пет въздържали се.
- Реклама -
До гласуването се стигна, след като на 20 септември президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание промени в Гражданския процесуален кодекс, направени чрез Преходните и заключителни разпоредби в Закона за изменения и допълнения на Закона за адвокатурата. Предстои ветото на президента да бъде разгледано в Пленарна зала.
Парламентът иззе от съда правомощието по определяне на възнагражденията на особените представители и ги възложи на местните адвокатски съвети, се посочва в мотивите към ветото. Според държавния глава това влиза в остро противоречие с правото на Европейския съюз (ЕС), което забранява сдружения на доставчиците на определени услуги да определят сами цените им.
Ние повторно ще гласуваме законопроекта в този вид, каза депутатът от ГЕРБ – СДС Георги Георгиев, цитиран от БТА. По думите му в последните два дни има изявления, които имат за цел да дискредитират българската адвокатура.
Стою Стоев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) заяви, че според неговата парламентарна група трябва да се преразгледат текстове от законопроекта.
Крум Зарков, секретар по правни въпроси към президента, заяви, че според ветото на държавния глава част от текстовете трябва да бъдат преразгледани, защото последиците биха били тежки за правораздаването и имиджа на България. Той отбеляза, че с някои разпоредби се нарушава правото на ЕС.
Според Валя Гигова, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), само 1 % от делата в страната имат особени представители, но ищците искат особените представители на ответника да бъдат „калпави“, което е големият интерес. По думите З със законопроекта не е нарушено правото на ЕС.
