Една от най-тежките и болезнени теми е медицинската експертиза или решението на ТЕЛК. Направи се много, но в крайна сметка недостатъчно. Тези, които правят тази електронна система, да слязат и да поработят в системата на ТЕЛК.
Това заяви председателят на Асоциацията на родители на деца с епилепсия Веска Събева на пресконференция на Национално представителни организации, посветена на основните проблеми, с които се сблъскват хората с увреждания в България.
В ТЕЛК няма специалисти, алармира Събева и съобщи, че за нервни заболявания оценка дава акушер-гинеколог.
Величка Драганова, представител на Националната асоциация на сляпо-глухите в България, обясни, че Международният ден на хората с увреждания не е ден за празнуване, а ден, в който да алармират за проблемите, с които се сблъскват ежедневно, а онези, които могат да окажат помощ, са властимащите. Тя обяви, че се ограничава възможността за работа на хората с увреждания.
„Работодателите не смеят да ги назначат. Има много млади хора, които са лишени от правото да работят“, потвърди и Събева и отбеляза, че условията на труд трябва да бъдат променени и формулировката без право на труд да бъде премахната.
Огромен проблем за хората с увреждания е и драстичното сваляне на процентите на увреждане.
Светослав Чернев, председател на Национална организация „Малки български хора“ и заместник-председател на Съвета за наблюдение по Закона за хората с увреждания, е категоричен, че в последните години на управление на служебни правителства, проблемите стават повече.
„Хората с увреждания, вместо да живеят по-добре и по-спокойно да са интегрирани, те се сблъскват с повече проблеми“, отбеляза той.
Мария Кръстева, председател на Асоциацията на родители на деца с увреден слух, заяви, че в момента на хората с увреждания се отказва работа с аргументи от страна на работодателите като „трудовата медицина не ни разрешава“, „на нас ни трябва човек, който да комуникира по телефона, който да говори, който да чува“.
Кръстева е категорична, че винаги, когато има желание да се помогне на човек с увреждане, има начин. За работодателите, по думите й, е по-лесно да назначат хора без ТЕЛК, които може и да не си вършат добре работата, вместо хора с увреждания, въпреки че много от тях са завършили висше образование и имат компетенции.
Събева подчерта, че детето със специални образователни потребности (СОП) независимо дали е с увреждане, или не трябва да има среда, която да го приобщи, а не то да трябва да се приобщава към средата. По думите ѝ логопедите и психолозите трябва да са в училище при децата, а не децата да обикалят, за да търсят кой да им помогне.
Приобщаващото образование в България не се случва така, както трябва да се случи и децата не развиват своя потенциален като хора. Проблемът е, подчерта от своя страна Хюсеин Исмаил, че няма достатъчно подготвени специалисти. Исмаил уточни, че Брайловата азбука трябва да се усвои на етап начално училище и ако този момент се изпусне, незрящото дете остава недостатъчно грамотно.
