Фолкер Тюрк, Върховният комисар на ООН по правата на човека, съобщи, че броят на цивилните жертви в конфликти е скочил със 72% през миналата година.
„Болно ми е, че трябва да започна с жестокостта на войната. През март миналата година говорих за правото на мир. Оттогава конфликтите само се засилват“, каза Фолкер Тюрк при откриването на 56-ата сесия на Съвета по правата на човека.
Встъпителните му коментари пред дипломатите включваха и данни, събрани от службите на ООН, които „показват, че броят на цивилните жертви във въоръжените конфликти е нараснал със 72%“ през 2023г.
„Плашещо е да се отбележи, че данните показват, че процентът на убитите жени през 2023 г. се е удвоил, а този на децата се е утроил в сравнение с предходната година“, добави върховният комисар, като призова международната общност „да намери пътя на мира“.
Разрастването на конфликтите, понякога изостряни допълнително от изменението на климата, затруднява все повече хуманитарните организации, които зависят от страните дарители. Tюрк обясни, че в края на май разликата между нуждите от хуманитарно финансиране и наличните ресурси е била около 38 милиарда евро.
Той посочи за сравнение, че през 2023 г. световните военни разходи възлизат на близо 2,3 трилиона евро, „което представлява увеличение от 6,8% в реални данни спрямо 2022 г.“. Това е и най-голямото годишно увеличение на военните разходи от 2009 г. насам.
В речта си Върховният комисар изтъкна и дълбокото обществено неравенство.
„В световен мащаб неравенството се е увеличило с най-много от три десетилетия насам, а бедните страни са били засегнати икономически по-силно от пандемията COVID-19, отколкото богатите“, подчерта той.
Състоянието на петимата най-богати милиардери в света се е увеличило повече от два пъти от началото на десетилетието, докато 60% от човечеството е обедняло, посочи още той, като се позова на данни на неправителствената организация „Оксфам“.
„Около 4,8 млрд. души са по-бедни, отколкото през 2019 г. А какво да кажем за разликата в богатството между мъжете и жените в света? Тя възлиза на 100 000 милиарда долара“, добави той.
Освен това, каза той, „почти половината от човечеството – около 3,3 милиарда души – живее в държави, в които правителствата харчат повече за обслужване на дълговете си, отколкото за инвестиции в системите за здравеопазване и образование на своите граждани“.