През 2024 г. Румъния прескочи границата от 50% държавен дълг, което я направи страната в ЕС с най-голямо нарастване на съотношението дълг към БВП от началото на пандемията до днес. Високите бюджетни дефицити от 6-9% от БВП повишиха дълга на страната от 35% през 2019 г. до 52% през 2024 г., с прогноза за близо 60% през 2026 г.. В рамките на няколко години Румъния може да има по-висок дълг от Германия. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика.
На този фон България все още изглежда сравнително стабилна, поддържайки бюджетен дефицит около 3%. Въпреки това страната рискува рязко увеличение на дълга в следващите десетилетия. Според Националния средносрочен фискално-структурен план (2025-2028 г.), при базов сценарий държавният дълг ще достигне 55,4% от БВП до 2038 г., а при сценарий с фискална корекция – 45,3%.
Неустойчив растеж на разходите
Настоящият проект за държавния бюджет за 2025 г. нарушава ключовото правило – разходите трябва да следват номиналния ръст на икономиката. Вместо това текущите разходи (заплати, издръжка, субсидии и пенсии) нарастват с 16,4%, докато номиналният растеж на икономиката е под 7%. Това раздуване на разходите представлява допълнителни 3% от БВП, което застрашава фискалната стабилност.
Особено притеснителни са свръхувеличенията на заплатите в определени сектори, като полицаи и военни. Ако това не бъде преразгледано между първо и второ четене на бюджета, ще се наложи повишаване на данъчната тежест, включително увеличение на осигуровките през 2027-2028 г.
„Скритият“ бюджет – държавните дружества и новият дълг
Друг голям проблем е наливането на 7,2 млрд. лв. като капиталови инжекции в пробити държавни дружества, което води до безпрецедентно увеличение на държавния дълг. Проектът за бюджет включва нов дълг от 18,9 млрд. лв., като 7,2 млрд. лв. от тях ще бъдат насочени към държавни предприятия, без това да минава през бюджета.
Най-големият бенефициент ще бъде Българската банка за развитие (ББР), която ще получи 4 млрд. лв. капиталова инжекция. Това е втори пореден бюджет, който предвижда огромни средства за ББР, без прозрачност и ясна стратегия. Бившият ѝ изпълнителен директор е с европейска заповед за арест, а банката вече се използва като „бюджет в сянка“ за финансиране на неясни политики.
В резултат на тези операции, прогнозата за държавния дълг през 2028 г. варира:
- Според фискално-структурния план: 30-33% от БВП
- Според проектобюджета: 36% от БВП
Това разминаване от над 3 процентни пункта идва основно от капиталовите инжекции в държавни дружества.
Какво трябва да се направи?
За да се избегне дългова криза, България трябва да предприеме по-смели бюджетни реформи:
- Ограничаване на текущите разходи, особено свръхувеличенията на заплатите в определени сектори, за да останат на 33-34% от БВП.
- Приходите трябва да се увеличават чрез разумни корекции, като въвеждане на по-ефективна тол система и по-високи данъци върху хазарта, вместо да се вдигат осигуровките.
- Да се пресекат опитите за „скрит бюджет“ чрез държавни дружества, които заобикалят дефицита, но увеличават корупционните рискове.
Ако тези проблеми не бъдат решени, България е на път да последва примера на Румъния, с по-високи данъци и бързо нарастващ държавен дълг.