Плодовете и зеленчуците изглеждат свежи, сочни и полезни. Но какво се крие под лъскавата им обвивка? В съвременното земеделие все по-често се използват агрохимикали – пестициди, хербициди, торове и стимулатори на растежа – които оставят следи в храната ни. Те не просто удължават срока ѝ на годност, а навлизат в телата ни, където могат да нарушат хормоналния баланс и да отключат редица заболявания.
- Реклама -
Учени от цял свят алармират, че агрохимикалите в храната могат да действат като „ендокринни разрушители“ – вещества, които имитират или блокират нашите естествени хормони. Последствията са сериозни: смущения в репродуктивното здраве, проблеми с щитовидната жлеза, ранно полово съзряване при децата, а в дългосрочен план – повишен риск от развитие на рак.
Особено тревожно е, че тези токсични вещества се натрупват в организма, където действат коварно и невидимо – ден след ден, хапка след хапка. А понякога дори биологично чистите продукти не са напълно защитени, ако са отглеждани в замърсена почва или напоявани с вода, съдържаща остатъчни химикали.
Знаем ли всъщност какво ядем всеки ден? И може ли една невидима молекула в ябълката или салатата ни да е началото на болест, която ще усетим години по-късно?
Прочети повече…
Плодовете и зеленчуците изглеждат свежи, сочни и полезни. Но какво се крие под лъскавата им обвивка? В съвременното земеделие все по-често се използват агрохимикали – пестициди, хербициди, торове и стимулатори на растежа – които оставят следи в храната ни. Те не просто удължават срока ѝ на годност, а навлизат в телата ни, където могат да нарушат хормоналния баланс и да отключат редица заболявания.
- Реклама -
Учени от цял свят алармират, че агрохимикалите в храната могат да действат като „ендокринни разрушители“ – вещества, които имитират или блокират нашите естествени хормони. Последствията са сериозни: смущения в репродуктивното здраве, проблеми с щитовидната жлеза, ранно полово съзряване при децата, а в дългосрочен план – повишен риск от развитие на рак.
Особено тревожно е, че тези токсични вещества се натрупват в организма, където действат коварно и невидимо – ден след ден, хапка след хапка. А понякога дори биологично чистите продукти не са напълно защитени, ако са отглеждани в замърсена почва или напоявани с вода, съдържаща остатъчни химикали.
Знаем ли всъщност какво ядем всеки ден? И може ли една невидима молекула в ябълката или салатата ни да е началото на болест, която ще усетим години по-късно?
Прочети повече…
