Днес отбелязваме 83 години от смъртта на знаменития български поет Никола Йонков Вапцаров. Той е разстрелян през 1942 година от тогавашната власт заради подривна дейност.
Роден е на 7 декември 1909 година в град Банско. Поетът завършва гимназията в град Разлог, след това, по настояване на баща си, се записва в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), което по-късно ще носи неговото име. Практиката си изкарва първо на кораба „Дръзки”, а след това и на кораба „Бургас”, с който посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. Именно тогава той се запознава с идеите на комунистическото движение и става техен последовател.
През 1939 година подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни”, която излиза от печат през 1940 г. Публикува и други стихотворения, разкази и драма, но те не се радват на същия успех като поезията му. През същата година активно се включва в т.нар. Соболева акция и събира подписи за нея в Пиринска Македония. Целта на акцията е да се накара правителството на България да предостави бази на СССР във Варна и Бургас. Заради тази си дейност, Никола Вапцаров е арестуван, съден и изпратен в Годеч.
Вапцаров сътрудничи на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист. През 1942 г. е осъден на смърт за антидържавна дейност и участие на страната на антихитлеристката коалиция. Посмъртно е амнистиран.
Никола Йонков Вапцаров е световно признат поет, а стихотворенията му са преведени на повече от 70 езика и издадени в над 40 страни.
Въпреки краткия си живот, той остава една от най-значимите фигури в българската поезия.
Никола Вапцаров е единственият българин, носител на Международната награда за мир, присъдена му посмъртно през 1952 година. Честването на 100-годишнината от рождението на поета е включено в списъка за кръгли годишнини на ЮНЕСКО за 2009 година.
Днес неговото име носят Висшето военноморско училище във Варна, където той е учил, Драматичният театър в Благоевград, както и много училища и организации в страната.
