В забележителен научен пробив изследователи успяха за първи път да проследят смъртоносната бактерия до епицентъра на най-ранната известна пандемия – Плаката на Юстиниан, която опустошила източното Средиземноморие преди 1500 години, съобщи Евронюз.
Екип от Университета на Южна Флорида и Университета Флорида Атлантик идентифицирал генетични следи от бактерията Yersinia pestis в масова гробница под руините на Джераш (Йордания). Това е първото директно биологично доказателство за епидемията, която започва през 541 г. сл. Хр. и се смята за първата документирана пандемия в света.
„Нашите находки предоставят липсващото звено от пъзела, предлагайки първия директен генетичен поглед върху това как пандемията се е развила в сърцето на империята,“ обяснява Рейс Хай Дзянг, водещ автор на изследването.
Анализът на осем човешки зъба, открити в погребални камери под древния римски хиподрум на Джераш, показва, че жертвите са носели почти идентични щамове на Y. pestis. Това потвърждава, че бактерията е циркулирала в империята между 550 и 660 г. сл. Хр., предизвиквайки бърза и смъртоносна епидемия, напълно съвпадаща с историческите свидетелства.
Историците изчисляват, че Плаката на Юстиниан е отнела между 15 и 100 милиона живота в рамките на два века рецидиви, превръщайки я в една от най-смъртоносните епидемии в човешката история.
Откритието доказва, че причинителят е същият патоген, който векове по-късно предизвиква Черната смърт (1346 г.) и спорадични случаи на чума днес. Бактерията се предава основно чрез бълхи, пренасяни от гризачи, но в пневмоничната си форма може да се разпространява и директно между хора.
„Обектът в Джераш предлага рядка възможност да видим как древните общества са реагирали на бедствия в общественото здравеопазване,“ допълва Дзянг.
Паралелно изследване подсказва, че Y. pestis е циркулирала сред човешките популации хилядолетия преди Юстиниановата чума, а по-късните пандемии вероятно са възниквали независимо от животински резервоари, а не от един-единствен източник.