В забележителен научен пробив изследователи успяха за първи път да проследят смъртоносната бактерия до епицентъра на най-ранната известна пандемия – Плаката на Юстиниан, която опустошила източното Средиземноморие преди 1500 години, съобщи Евронюз.
- Реклама -
Екип от Университета на Южна Флорида и Университета Флорида Атлантик идентифицирал генетични следи от бактерията Yersinia pestis в масова гробница под руините на Джераш (Йордания). Това е първото директно биологично доказателство за епидемията, която започва през 541 г. сл. Хр. и се смята за първата документирана пандемия в света.
„Нашите находки предоставят липсващото звено от пъзела, предлагайки първия директен генетичен поглед върху това как пандемията се е развила в сърцето на империята,“ обяснява Рейс Хай Дзянг, водещ автор на изследването.
Анализът на осем човешки зъба, открити в погребални камери под древния римски хиподрум на Джераш, показва, че жертвите са носели почти идентични щамове на Y. pestis. Това потвърждава, че бактерията е циркулирала в империята между 550 и 660 г. сл. Хр., предизвиквайки бърза и смъртоносна епидемия, напълно съвпадаща с историческите свидетелства.
Историците изчисляват, че Плаката на Юстиниан е отнела между 15 и 100 милиона живота в рамките на два века рецидиви, превръщайки я в една от най-смъртоносните епидемии в човешката история.
Откритието доказва, че причинителят е същият патоген, който векове по-късно предизвиква Черната смърт (1346 г.) и спорадични случаи на чума днес. Бактерията се предава основно чрез бълхи, пренасяни от гризачи, но в пневмоничната си форма може да се разпространява и директно между хора.
„Обектът в Джераш предлага рядка възможност да видим как древните общества са реагирали на бедствия в общественото здравеопазване,“ допълва Дзянг.
Паралелно изследване подсказва, че Y. pestis е циркулирала сред човешките популации хилядолетия преди Юстиниановата чума, а по-късните пандемии вероятно са възниквали независимо от животински резервоари, а не от един-единствен източник.
В забележителен научен пробив изследователи успяха за първи път да проследят смъртоносната бактерия до епицентъра на най-ранната известна пандемия – Плаката на Юстиниан, която опустошила източното Средиземноморие преди 1500 години, съобщи Евронюз.
- Реклама -
Екип от Университета на Южна Флорида и Университета Флорида Атлантик идентифицирал генетични следи от бактерията Yersinia pestis в масова гробница под руините на Джераш (Йордания). Това е първото директно биологично доказателство за епидемията, която започва през 541 г. сл. Хр. и се смята за първата документирана пандемия в света.
„Нашите находки предоставят липсващото звено от пъзела, предлагайки първия директен генетичен поглед върху това как пандемията се е развила в сърцето на империята,“ обяснява Рейс Хай Дзянг, водещ автор на изследването.
Анализът на осем човешки зъба, открити в погребални камери под древния римски хиподрум на Джераш, показва, че жертвите са носели почти идентични щамове на Y. pestis. Това потвърждава, че бактерията е циркулирала в империята между 550 и 660 г. сл. Хр., предизвиквайки бърза и смъртоносна епидемия, напълно съвпадаща с историческите свидетелства.
Историците изчисляват, че Плаката на Юстиниан е отнела между 15 и 100 милиона живота в рамките на два века рецидиви, превръщайки я в една от най-смъртоносните епидемии в човешката история.
Откритието доказва, че причинителят е същият патоген, който векове по-късно предизвиква Черната смърт (1346 г.) и спорадични случаи на чума днес. Бактерията се предава основно чрез бълхи, пренасяни от гризачи, но в пневмоничната си форма може да се разпространява и директно между хора.
„Обектът в Джераш предлага рядка възможност да видим как древните общества са реагирали на бедствия в общественото здравеопазване,“ допълва Дзянг.
Паралелно изследване подсказва, че Y. pestis е циркулирала сред човешките популации хилядолетия преди Юстиниановата чума, а по-късните пандемии вероятно са възниквали независимо от животински резервоари, а не от един-единствен източник.
По време на последното за годината заседание на Общинския съвет в Бургас се разрази остра дискусия относно ефективността на анаеробната инсталация за биоразградими отпадъци....
Парламентарната здравна комисия прие скорострелно на първо четене внесения вчера законопроект за удължаване на бюджета. Мярката ще бъде в сила до момента, в който...
