В мина край Бановичи времето е спряло – парните локомотиви продължават да теглят въглища.
В сърцето на Босна и Херцеговина все още се чува характерният ритъм на парната тяга – звук, който за мнозина е спомен от миналото, но тук е част от ежедневието. Въглищната мина в Бановичи е едно от последните места в Европа, където парни локомотиви все още работят активно, а не просто като туристическа атракция.
Теснолинейната железопътна линия, изградена след Втората световна война, продължава да разчита на машини от 20-те години на миналия век. Местните инженери поддържат два действащи локомотива, които всеки ден транспортират въглища по кратки маршрути между мината и преработвателните площадки. За хората в региона това не е просто транспорт – това е жива подвижна история, която продължава да се движи по релсите на миналото.
„Това е парен локомотив – серия 83-159, който се използва само тук, по теснолинейката. Няма го никъде другаде в света. Машината е част от производството във въглищната мина в Бановичи. Хората работят на нея и осигуряват хляб за семействата си. Парната машина служи вярно от десетилетия и ще продължи да ни служи още много години“, споделя машинистът Нервин Хусанович.
За местните жители локомотивите не са носталгия, а символ на труд, устойчивост и традиция, които продължават да свързват поколенията – по старите релси, но с неизменна гордост.