Журналистът Георги Даскалов излезе с публикация във своя фейсбук-профил, чрез която изрази своето мнение за част от полиците, управлявали България през последните години. В становището се споменават имената на Николай Василев, Милен Велчев, Красимир Катев, Иван Искров, Кирил Петков и Асен Василев.
Цялата публикация на Георги Даскалов гласи:
„Млади, възпитани, добре образовани. Които разказаха играта на България
От 2015. Сега ме подсети една хубава статия на Евгени Дайнов*
Познавам Иван Искров от 2001 година. Тогава в редакцията на „24 часа“ го доведе Ганета Сагова – Ганди, която сега е главен редактор на списание „8“. Искров беше от царските юпита, от втората редичка. Нямаше шансове за министър или за заместник-министър, но пък после я как се издигна.
В първата редичка тогава бяха Милен Велчев, Николай Василев, Красимир Катев, плътно до тях – Любка Качакова, млади, надъхани, някои от тях – и озлобени, тъй като им се струваше, че СДС, който тогава беше власт, не им дава достатъчно шансове. Тогава СДС правеше т.нар. Български Великден и част от юпитата се навъртаха там, белким се промушат във властта.
На Ники Василев например много му личеше, че иска да стане заместник-министър. Пък стана вицепремиер, при това два пъти.
Та така. Юпитата, като не ги пуснаха, минаха през царската порта. Млади, възпитани, добре образовани хора, при определени обстоятелства – даже симпатични. Които разказаха играта на България.
Някъде към 2007 вече бях отдавна напуснал „24 часа“, станал бях главен редактор на един друг вестник и един ден, като си минавах през площада на БНБ, насреща ми Искров. Не мислех, че ме помни, кимнах, колкото да не е без хич и го отминах, а той се извърна и „царски“ рече – Даскалов, какво минаваш като през турски гробища, бе.
Бре да му се не види.
Поразговорихме се малко и се разделихме. Той си тръгна по своя път, аз по моя. Буквално и преносно.
Сега Иван Искров подава оставка като управител на БНБ. Колкото и да ми е симпатичен в човешки план, двата му почти пълни мандата завършват с провал, катастрофално.
Проспа фалита на КТБ, създаде огромно напрежение в системата, срути авторитета на институцията.
Не ми е работа да го оценявам професионално. Но резултатите са лоши.
Една камара хора влязоха в политиката с претенции, че са експерти, специалисти, че много знаят и много могат.
Например споменатите по-горе Велчев, Василев, Катев.
Професионалисти.
Професионалисти, ама България и сега плаща вересиите, които Велчев и Катев направиха, когато в началото на века врътнаха външния дълг.
Нещо случи ли им се? Търсиха ли им сметка, че благодарение на тези врътки дълговете на България се увеличиха вместо да се намалят? Не, те са уважавани хора, канят ги по телевизиите акъл да дават.
Сега и с Искров ще стане същото. Менда рече, че вероятно няма да бъде съден, но трябвало да понесе морална отговорност. Те от морална отговорност не се страхуват. Моралът за тях е ирелавентен, несъществен, даже несъществуващ.
Ето това е трагедията на България. Политическата система си подбира хора без грам чувство за отговорност. Еничари. Готови на всичко пирати.
Преди мислех, че е случайно. Сега съм сигурен, че е напълно съзнателно.
*Възпитани, приветливи, уравновесени: в България се случва чудо. В „Дойче веле“, препечатана в „Медиапул“ – за „Продължаваме промяната“, Кирил и Асен, преди 2 години. С днешна дата – колко са възпитани и колко – уравновесени?
И дописване с днешна дата, 13 ноември 2025.
И Милен Велчев, и Николай Василев шестват по радиостанции и телевизии и дават акъл за парите и бюджета. И никой, ама никой не се сеща да попита НВ – а ти за колко пари продаде БТК. И на кого.
Нито пък да пита МВ – като превалутира дълга на България, какви бяха резултатите. Сметнал съм ги още тогава – минус 1 милиард долара. До миналата година плащахме тази вересия.
Карай да върви.“