По думите на вицепрезидента Илияна Йотова, този бюджет влиза в историята не със съдържанието си, а с начина, по който управляващите го прокарват – „без диалог и с арогантно отношение“. Тя заяви пред журналисти, че подкрепя протеста в центъра на София, организиран от „Продължаваме Промяната“, именно защото е убедена, че „с диалог сигурно бюджетът щеше да изглежда много по-добре“.
Йотова подчерта, че досега бюджет никога не е приеман при толкова силно напрежение между институциите и обществото, като посочи липсата на разговор не само с политическите опоненти, но и с бизнеса, социалните партньори, синдикатите и граждански организации.
„Резултатът беше хората да протестират“, заяви тя.
По-късно през деня вицепрезидентът публикува критичен коментар в социалните мрежи относно Бюджет 2026 г. Тя определи процедурата по приемането му като безпрецедентно прибързана, без реално обсъждане с експертите и обществото, а ефектите върху гражданите – подценени. Според Йотова са били възможни решения, които да облекчат малкия и средния бизнес, вместо да го натоварват допълнително.
Тя изрази недоволство и от съкратените срокове за приемане:
„Безпрецедентно бяха съкратени сроковете за приемане. Очевидно е, че властта иска да заблуди българските граждани и да ни постави пред свършен факт.“
Вицепрезидентът поставя под съмнение и официалните показатели за дефицита, представени от Министерството на финансите, като посочва коментари и от Европейската комисия.
„Ясно е, че дефицитът е по-голям от този, който се съобщава официално. Инфлацията галопира, управляващите не могат да се справят с растящите цени.“
Йотова твърди още, че бюджетът обслужва определени политически цели – включително процедурите около концесията на Българския спортен тотализатор и бъдещето на „Лукойл“.
„Основните въпроси са: в чий джоб ще отидат средствата от концесията и кой ще купи ‘Лукойл’? Ще бъдем ли уведомени преди това ние, българските граждани?“
Тя смята, че властта се стреми към национализиране на „Лукойл“ чрез Българската банка за развитие, като остава открит въпросът:
„Кой ще сложи ръка върху това структуроопределящо предприятие?“