Озоновата дупка над Антарктида е достигнала най-малкия си размер от пет години насам и се е затворила необичайно рано – на 1 декември. Това съобщават учените от европейската служба „Коперник“, цитирани от „Дейли мейл“.
- Реклама -
Сателитните данни показват, че тази година дупката е достигнала пик от 21,08 млн. кв. км, значително по-малко от стойностите през 2020–2023 г. За втори пореден сезон тя остава сравнително малка, а ранното ѝ затваряне е определено като „окуражаващ знак“ за възстановяването на озоновия слой.
Според д-р Лорънс Руй от CAMS това е поредно доказателство, че международните усилия – и най-вече Монреалският протокол от 1987 г., който забрани хлорофлуоровъглеродите (CFC) – дават резултат. Очаква се озоновият слой да се възстанови напълно между 2050 и 2066 г.
Озоновата дупка не е пълна „липса“ на озон, а зона на силното му изчерпване, която се образува всяка година през южната зима. Студените въздушни маси над Антарктида и наличието на остатъчни вредни химикали ускоряват разпадането на озона под въздействието на слънчевата светлина.
През 2025 г. дупката се е формирала още в средата на август, но през ноември площта ѝ бързо започва да намалява до пълното затваряне на 1 декември – едно от най-ранните за последните четири десетилетия.
Озоновият слой е ключов за живота на Земята, тъй като спира по-голямата част от опасната UVB радиация. Затова учените определят последните данни като силна положителна тенденция и пример за успешна глобална екологична политика.
Озоновата дупка над Антарктида е достигнала най-малкия си размер от пет години насам и се е затворила необичайно рано – на 1 декември. Това съобщават учените от европейската служба „Коперник“, цитирани от „Дейли мейл“.
- Реклама -
Сателитните данни показват, че тази година дупката е достигнала пик от 21,08 млн. кв. км, значително по-малко от стойностите през 2020–2023 г. За втори пореден сезон тя остава сравнително малка, а ранното ѝ затваряне е определено като „окуражаващ знак“ за възстановяването на озоновия слой.
Според д-р Лорънс Руй от CAMS това е поредно доказателство, че международните усилия – и най-вече Монреалският протокол от 1987 г., който забрани хлорофлуоровъглеродите (CFC) – дават резултат. Очаква се озоновият слой да се възстанови напълно между 2050 и 2066 г.
Озоновата дупка не е пълна „липса“ на озон, а зона на силното му изчерпване, която се образува всяка година през южната зима. Студените въздушни маси над Антарктида и наличието на остатъчни вредни химикали ускоряват разпадането на озона под въздействието на слънчевата светлина.
През 2025 г. дупката се е формирала още в средата на август, но през ноември площта ѝ бързо започва да намалява до пълното затваряне на 1 декември – едно от най-ранните за последните четири десетилетия.
Озоновият слой е ключов за живота на Земята, тъй като спира по-голямата част от опасната UVB радиация. Затова учените определят последните данни като силна положителна тенденция и пример за успешна глобална екологична политика.
