Държавите от НАТО и Европейския съюз са изправени пред нова реалност, в която руски дронове нарушават въздушното пространство, а агенти на Москва извършват саботажи на територията на алианса. В отговор Европа започва да обсъжда мерки, които само допреди няколко години биха изглеждали немислими: директен и твърд отговор на руските провокации, съобщава „Ройтерс“.
Сред обсъжданите сценарии са провеждането на съвместни офанзивни кибероперации срещу Русия, ускорено и координирано посочване на виновниците за хибридните атаки, както и организиране на изненадващи военни учения под егидата на НАТО.
„Руснаците постоянно тестват границите – какъв е отговорът, докъде можем да стигнем?“, коментира външният министър на Латвия Байба Браже.
„По-проактивен отговор“ е необходим според нея.
„И не говоренето изпраща сигнал, а действието“.
През последните седмици и месеци руски безпилотни апарати навлязоха във въздушното пространство на Полша и Румъния, а неизвестни дронове създадоха смущения около военни бази и летища в различни части на континента. Списъкът с инциденти се допълва от заглушаване на GPS сигнали, провокации с военни кораби и изтребители, както и саботаж на ключова железопътна линия в Полша, използвана за трансфер на помощ за Украйна.
„Като цяло, Европа и Алиансът трябва да се запитат колко дълго сме готови да толерираме този вид хибридна война и дали трябва да обмислим по-активна позиция в тази област“, заяви германският държавен секретар по отбраната Флориан Хан.
Въпреки че хибридните заплахи не са новост, настоящият интензитет е безпрецедентен. Анализ на мозъчния тръст Globsec показва, че между януари и юли в Европа са регистрирани над 110 опита за саботаж и атаки, свързани с Москва.
Руската реторика също се изостря. По време на конференцията във Валдай през октомври Владимир Путин заяви:
„Днешният свят предлага много по-отворено – всъщност, може да се каже, креативно – пространство за външна политика“.
„Ние следим отблизо нарастващата милитаризация на Европа. Дали това е само реторика, или е време да отговорим?“
Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, бе още по-краен:
„САЩ са наш противник.“
Въпреки това Европа търси баланс – как да възпре Москва, без да се преминат червените линии, водещи до ядрен конфликт.
Според шведския началник на отбраната генерал Михаел Класон отстъплението не е опция:
„Това не означава да се свиваме“.
„Не можем да си позволим да се страхуваме и да се тревожим ескалация. Трябва да бъдем твърди“.
Провокациите вече принуждават европейските лидери да сменят тона. Полският премиер Доналд Туск определи действията на Москва като „държавен тероризъм“, а ръководителят на европейската дипломация Кая Калас предупреди, че ЕС трябва да „има силен отговор“.
Италия също настоява за действия. Министърът на отбраната Гуидо Кросето представи план от 125 страници, включващ създаването на специализирано звено от 1500 души за борба с хибридните заплахи. Полският външен министър Радослав Сикорски допълни:
„Всички трябва да преразгледат процедурите си за сигурност. Русия очевидно ескалира хибридната си война срещу гражданите на ЕС“.
Въпросът за офанзивните действия остава сложен от правна и етична гледна точка.
„Това повдига етичен и философски въпрос: Могат ли държави, управлявани от върховенството на закона, да си позволят да използват същите инструменти и същите стратегии като руснаците?“, пита Кевин Лимоние от GEODE.
Някои държави вече действат. Великобритания е използвала кибератаки срещу ИДИЛ още през 2017 г. Експерти като Филип Брийка от Полската академия на науките предполагат, че подобни методи могат да бъдат насочени срещу зоната „Алабуга“, където се произвеждат дронове „Шахед“:
„Бихме могли да атакуваме системата и да нарушим функционирането ѝ“.
НАТО, като отбранителен съюз, остава предпазлив.
„Асиметричните отговори са важна част от разговора, но няма да се принизяваме до същата тактика като Русия“, сподели дипломат от алианса.
Бившият говорител на НАТО Оана Лунгеску предлага бързо разобличаване на хибридните атаки и военни учения „без предупреждение“ в близост до руските граници.
Висш дипломат от НАТО обобщи:
„Несъмнено трябва да се направи повече по отношение на хибридните атаки, като увеличаване на колективното приписване на атаки и гарантиране, че показваме чрез различни средства, че обръщаме внимание и можем да пренасочваме активите си по гъвкав начин“.