Лидерите на Франция, Великобритания и Украйна подписаха декларация за разполагане на многонационална сила в Украйна

Френският президент Еманюел Макрон, британският премиер Киър Стармър и украинският президент Володимир Зеленски подписаха в Париж декларация за намерение, свързана с разполагането на многонационална сила в Украйна след евентуално прекратяване на огъня. Документът е резултат от срещата на т.нар. „коалиция на желаещите“, в която участват 35 държави, Украйна и Съединените щати.

Макрон подчерта, че ролята на Съединените щати е ключова, тъй като те са „единствените, които разполагат със способността да предоставят определени гаранции за сигурност“. Той отбеляза още, че „през последните седмици се наблюдава промяна в позицията на САЩ“, без да навлиза в детайли.

Предвидените гаранции включват:

• създаване на механизъм за наблюдение и контрол на примирието под ръководството на Съединените щати с участие на няколко държави;
• изграждане на украинска армия от 800 000 души с необходимото обучение, способности и ресурси, така че да може да възпира всяка нова агресия;
• продължаване на работата по създаването на многонационална сила по въздух, море и суша, която да осигурява сигурност след прекратяването на огъня;
• поемане на правно обвързващ ангажимент от страна на съюзниците на Украйна да я подкрепят „в случай на ново нападение от Русия“.

Зеленски определи Парижката декларация като „много конкретно споразумение“, което показва реалната готовност на коалицията и европейските държави да работят за мир. Той добави, че Киев вече разполага с достатъчно яснота относно участието на държавите и конкретния принос на всяка от тях. Той допълни, че е постигнат напредък и в разговорите с американската делегация относно мониторинга на мира.

Киър Стармър подчерта, че Европа и Съединените щати трябва да действат рамо до рамо. „По-близо сме до мир от всякога, но най-трудните стъпки тепърва предстоят“, заяви той. Стармър предупреди, че руският президент Владимир Путин не е готов за мир, като посочи продължаващите удари срещу Украйна, жертвите сред цивилното население и прекъсванията на електрозахранването през зимата. Той допълни, че след евентуално прекратяване на огъня Великобритания и Франция ще изградят „военни хъбове“ в Украйна и защитени съоръжения за оръжие и техника в подкрепа на отбранителните ѝ нужди.

Германският канцлер Фридрих Мерц определи споразумението като „общ успех“ за Европа, Украйна и Съединените щати. Той заяви, че Германия е готова да допринесе за мониторинга на евентуално примирие, макар и с разполагане на свои сили в съседна на Украйна държава. „Ще трябва да се правят компромиси. Няма да постигнем учебникарски дипломатически решения“, добави Мерц.

Стив Уиткоф, специалният пратеник на САЩ, подчерта, че Съединените щати са готови да направят всичко необходимо, за да бъде постигнат устойчив мир, но уточни, че най-трудният и чувствителен въпрос в следващата фаза от преговорите остават териториалните теми. По думите му именно „териториалните опции“ ще бъдат „най-критичният елемент“, при който ще се търсят възможни компромиси.

Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп, определи срещата в Париж като „много значим етап“, но подчерта, че гаранциите за сигурност не са равнозначни на постигането на мир. „Ако Украйна ще сключи окончателно споразумение, тя трябва да знае, че след това ще бъде в безопасност, че разполага със силен възпиращ потенциал и с реални защитни механизми, които да гарантират, че подобно нещо няма да се повтори“, заяви Къшнър.

На фона на напрежението между Европа и Съединените щати по въпроси като Гренландия и Венецуела, Уиткоф заяви, че в Париж е постигнат „значителен напредък“. Той посочи, че съюзниците на Киев са „до голяма степен приключили“ с договарянето на гаранциите за сигурност за Украйна, така че „хората в Украйна да знаят, че когато това приключи, ще приключи завинаги“.