На 8 януари в България се отбелязва Денят на родилната помощ, по-широко познат като Бабинден. По стар стил празникът се чества на 21 януари, а по нов стил – на 8 януари. Денят е посветен на жените, наричани „баби“ – онези, които в миналото са помагали при раждането на младите булки и невести.
Бабинден е сред най-значимите народни женски празници в традиционния български календар. Обредността му е изцяло подчинена на уважението и признателността към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките и са били пазителки на живота в най-деликатния му момент.
Бабинден е: Какви са вярванията и обичаите?
Произходът на празника е езически и води началото си от праславянски времена. Въпреки това той се запазва през вековете и по време на Възраждането е бил сред най-тачените и широко отбелязвани празници.
Традиции и обичаи
Днес Бабинден постепенно губи част от строго обредния си характер, но остава празник, изпълнен със смях, веселие и женска задружност, особено сред по-възрастните. Още преди изгрев слънце майките с деца на възраст от една до три години отиват на чешмата, за да налеят прясна вода. В нея поставят стрък босилек или здравец, вземат калъп сапун и нова кърпа, след което се отправят към дома на бабата-акушерка, за да извършат обредното „поливане“.
Самият ритуал се прави под плодно дърво, върху дръвника или пред стълбите. Жените подават сапуна, поливат вода, за да се измие бабата, и я даряват с донесения пешкир. В отговор тя избърсва ръцете си в полите на невестите – за плодовитост и леко раждане, и ги закичва с китка здравец, вързана с червен и бял конец, напомнящ мартеница.
Често по време на поливането бабата хвърля вода с шепи нагоре и подскача три пъти, като нарича:
„Да рипкат децата и да станат бели и червени!
Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“
След ритуала жените даряват бабата с ризи, чорапи и платно, които премятат на дясното ѝ рамо. Тя от своя страна връзва на дясната ръчичка на децата червено и бяло конче със сребърна монета, подарява им чорапки и ризки и измива лицата им. Вярва се, че водата, минала през ръцете на бабата, има пречистваща сила.
В някои райони майките водят децата си при бабата всяка година до навършване на тригодишна възраст, за да получат нейната благословия.
Ролята на бабата не приключва с раждането. След появата на детето тя пълни стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я носи в църквата, където свещеникът освещава водата и я благославя. Тази „молитвена вода“ се връща при родилката, която си мие лицето и добавя по малко в коритото на детето при всяко къпане до 40-ия ден – периода за пречистване след раждането.
Защо празнуваме два пъти Бабинден? – Евроком
По обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка, както и бъклица с ракия или вино. След целуване на ръка и поднасяне на храната се подрежда дълга и богата трапеза, около която сядат всички.
Празникът продължава с буйно пиршество, изпълнено с песни, хора и закачки, често с откровено символичен и еротичен смисъл. Бабата нерядко окичва врата си с наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените – за да раждат повече деца. След обеда към веселието постепенно се присъединяват и мъжете.
От 1951 година Бабинден официално е обявен за Ден на родилната помощ, посветен на акушерките и гинеколозите, които продължават делото на старите „баби“ в съвременния свят.