В момент на дълбока политическа нестабилност, белязан от оставката на правителството и старта на конституционната процедура по връчване на мандати, страната отново е изправена пред ключови въпроси, чиито отговори ще определят не само следващите седмици, но и дългосрочната посока на управление. Трима утвърдени анализатори търсят логиката зад действията на партиите и очертават възможните изходи от кризата.
Медийният експерт Георги Лозанов подчерта, че основният въпрос е дали евентуални избори ще доведат до реална промяна или отново ще възпроизведат вече познат модел на управление.
„Всичко зависи от това дали протестната енергия ще се превърне в политически вот. Това е „черният лебед““, заяви Лозанов.
По думите му ключово значение има и дали ще се появят политически субекти, с които общественият натиск да се идентифицира и които да мобилизират негласуващите.
„До момента ни определят три типа вот – клиентелистки, контролиран и купен“, допълни той.
Социологът Андрей Райчев оспори тезите за мащаба на купения вот, като подчерта, че според него той не надхвърля 10%. Той очерта и ролята на президента в настоящата криза.
„Последната стъпка на Румен Радев е след връщането на третия мандат и преди назначаването на служебен премиер – ако тогава не слезе от президентския пост, значи изобщо няма да го направи“, каза Райчев.
Според него геополитическата обстановка е силно напрегната, а България се нуждае от ясно управление.
„В момента у нас има три потенциала – президентът, Бойко Борисов и „сините““, посочи социологът.
Политологът Румяна Коларова заяви, че моментът за промяна е назрял, но ключовият въпрос е дали тя ще дойде чрез нов политически субект.
„Всички, които разчитат на влизането на президента на партийния терен, искат смяна на действащите лица. За мен това обаче не води до промяна на нищо“, подчерта Коларова.
Тя допълни, че фрагментираната политическа система не позволява един играч да реши кризата сам.
„Ситуацията не се определя от външните обстоятелства, а от съотношението на силите в парламента – това трябва да се промени. Начинът на действие следва да се промени“, заключи политологът.