Евентуалната поява на нов политически субект, оглавен от президента Румен Радев, би изиграла ролята на катализатор за решаване на дългогодишната политическа криза в страната. Такова мнение изрази бившият министър на правосъдието и бивш юридически съветник на държавния глава Крум Зарков в ефира на „Нова телевизия“. Според него подобен ход би бил „добра новина“ и би раздвижил пластовете в партийната система.
В студиото на предаването „Пресечна точка“ Зарков анализира потенциалния ефект от влизането на Радев в пряката политическа битка. Той подчерта, че настоящата патова ситуация в парламентарния живот се нуждае от промяна в променливите, за да бъде постигнат различен резултат.
„Едно ново неизвестно, каквото е нова политическа партия в уравнението на парламентарния живот, би спомогнало най-накрая да намерим отговора на задачата, която вече години не можем да решим, а именно устойчиво и компетентно управление на нашата страна. В този ред на мисли нещо ново би било положително и ще повлияе и на другите политически сили“, аргументира тезата си бившият правосъден министър.
Зарков изрази увереност, че ако такъв проект бъде реализиран, той ще има ясно изразен антикорупционен профил. Той обаче обърна внимание и на един ключов конституционен аспект – ако президентът напусне поста си, за да оглави партия, управлението на президентската институция ще бъде поето от вицепрезидента.
„И не на последно място за първи път в историята на страната ще имаме жена президент, което също само по себе си ми се струва добра новина. Трябва да бъде ясно, че не бива да очакваме, че Радев ще оправи всичко за всички“, поясни Зарков, предупреждавайки да не се възлагат нереалистични месиански очаквания.
Освен политическите хипотези, юристът коментира и чисто практическите конституционни предизвикателства пред формирането на евентуална служебна власт. Според него последните промени в основния закон са създали сериозни рискове при процедурата по назначаване на служебен кабинет, особено заради силно ограничения кръг от лица, които могат да заемат поста на служебен министър-председател.
„Назначаването на служебно правителство не е толкова ясно. Има ограничение в домовата книга, трябва да се проведат съответните консултации. Има няколко подводни камъка в тези необмислени поправки на Конституцията. Единият е, ако никой не се съгласи, а другият е ако не успяват да постигнат съгласие президент и кандидат министър-председател по отношение на състава на МС. Третият въпрос е относно насрочването на изборите“, заключи Крум Зарков, очертавайки възможните сценарии за блокиране на процеса.