Все още няма окончателно решение кога ще се проведат предсрочните парламентарни избори, но най-реалистичната дата е 19 април, заяви в ефира на „Тази сутрин“ заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ–СДС Румен Христов. По думите му коалицията е напълно готова за вот тогава.
Христов определи отказа на Рая Назарян да бъде служебен министър-председател като коректен и честен ход, тъй като тя е ясно разпознаваемо политическо лице, свързано с ГЕРБ–СДС, което би породило съмнения сред останалите партии. Включването на председателя на парламента в т.нар. „домова книга“ той нарече „грешки на растежа“, произтичащи от желанието да бъдат ограничени част от правомощията на президента.
Според Христов Конституцията не бива да се променя често, а страната има нужда от цялостна модернизация чрез Велико народно събрание. Той подчерта, че основният закон е изиграл своята роля, но България вече функционира в коренно различна среда като член на ЕС и НАТО.
По темата за служебното правителство Христов заяви, че изборът е изцяло в правомощията на президента Илияна Йотова. Той посочи, че лично залага на Димитър Главчев заради натрупания му опит като председател на парламента и служебен премиер, но уточни, че всяко решение носи както отговорности, така и позитиви.
Относно честността на изборния процес Христов коментира, че МВР не може да присъства във всичките 12 500 секции, а изборите по своята същност са граждански процес. Според него взаимните обвинения между партиите са предимно политически, а най-сигурният начин за ограничаване на купения вот е по-високата избирателна активност, която би обезсмислила подобни практики.
Той подчерта, че ГЕРБ–СДС са настоявали за по-ранна дата за изборите, но с оглед на празниците и процедурните срокове 19 април изглежда най-реалистичният вариант. Коалицията, по думите му, е в пълна готовност за вот тогава.
По повод евентуалното политическо завръщане на Румен Радев, Христов заяви, че в ГЕРБ–СДС няма притеснение. Той подчерта, че целта на коалицията е да бъде първа политическа сила, както многократно е била, и че има потенциал да мобилизира още по-широка подкрепа като проевропейска и дясно ориентирана формация.
По отношение на еврозоната Христов заяви, че България не е влязла прибързано, а напротив – забавила се е с присъединяването си. Според него положителните ефекти от еврото няма да се усетят в рамките на няколко месеца, а в по-дългосрочен план.
Във външнополитически план Христов подчерта, че България трябва да поддържа коректни и балансирани отношения както с Европейския съюз, така и със САЩ, като противоречията между европейския и американския политически елит следва да се преодоляват чрез диалог.
Относно работата на парламента той посочи, че първа точка в дневния ред е закриването на Комисията за противодействие на корупцията, по която, по думите му, има широко политическо съгласие. Христов подчерта, че този ход е важен и за отпушване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
По повод предложенията за промени в Изборния кодекс той заяви, че решенията ще бъдат взети след обсъждане в парламентарната група, като подчерта, че подобни въпроси не се решават еднолично.