„Разликата в нетните доходи – това, което остава след данъци и осигуровки, е дори по-голяма. тя е 526 лева средно. Причината е, че голяма част от заетите в публичния сектор – в МВР, отбраната, съд, прокуратура и държавните служители, плащат само 10% данък върху доходите на физическите лица и не внасят осигуровки за своя сметка. Реално от брутното им възнаграждение се удържат 10%“. Това обясни в ефира на Нова телевизия председателят на Общото събрание на АИКБ Васил Велев.
По думите му в същото време работещите в реалния сектор, които пълнят бюджета – плащат 22,4% за осигуровки за своя сметка и Данък общ доход. Така нетният доход в публичния сектор се намалява с 10%, а в частния – с 22,4%, което води до разлика от около 525–526 лева средно.
Според него това е единият аспект на проблема. „Другите са липсата на прозрачност и ефектът върху пазара на труда. Живеем в пазарна икономика. Много фактори стимулират увеличаването на заплатите, но водеща остава производителността на труда. Заплатите се включват в себестойността на продукцията и формират крайната цена. Ако тази цена не може да бъде реализирана на пазара, няма как да се изплатят по-високи възнаграждения„, изтъкна Велев.
И беше категоричен, че когато възнагражденията в публичния сектор значително изпреварват тези в частния, се създава изтегляне на ресурси и кадри от частния към публичния сектор. Това отслабва допълнително бизнеса. „Освен това по-високите заплати в публичния сектор се изплащат на повече хора, отколкото ни трябват„, заяви председателят на АИКБ.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров обаче не се съгласи с казаното от Велев. „Когато говорим за публичен сектор, трябва да правим разлика между „държавен“ и „обществен“ сектор. В обществения сектор работят около 600 хиляди души. От тях приблизително 114 хиляди са в държавното управление – без сектор „Сигурност“. Именно за част от тях държавата поема осигуровките“, обясни той.
Синдикалистът изтъкна, че данните за последните четири години показват, че ако се сравни третото тримесечие на 2022 година с третото тримесечие на 2025 година, реалният ръст на заплатите – след приспадане на инфлацията, е 22,7% в частния сектор и 22,1% в обществения сектор. „Тоест не е вярно, че възнагражденията в частния сектор изостават като темп на растеж“, изтъкна Димитров.
По думите му година за година има периоди, в които частният сектор расте по-бързо, и други – в които общественият изпреварва. „Да, 10 евро нагоре, 10 евро надолу – това са приблизително разликите през 2022, 2023 и 2024 г. в частния и обществения сектор. През 2025 г. вече се съгласявам – към третото тримесечие общественият сектор получава със 75 евро повече от частния. Това обаче вероятно ще се изравни през четвъртото тримесечие, тъй като частният сектор наваксва“, обясни синдикалистът.
И даде данни от НСИ в подкрепа на твърденията си. „Трябва да се говори със статистика, а не със стъкмистика, която някой е седнал да напарви. Данните за 75 евро повече са на НСИ. За третото тримесечие на 2025 г. в обществения сектор средната заплата е 2062 лева, а в частния – 2511 лева. Иначе като цяло за 2025 г. средната работна заплата за страната към момента е 2678 лева и е нараснала с 65% за последните четири години. Няма как да се съгласим, че някой „измуква“ средства отнякъде. В крайна сметка всички плащаме – не само бизнесът. Плащаме данъци и осигуровки, и то не по-малки от тези на бизнеса„, категоричен е Димитров.