„Рискът от несъбиране на бюджетни приходи е около 1,6 млрд., не се увеличава пространството за маневриране.“ Това заяви икономистът Красен Станчев в ефира на „БТВ“.
- Реклама -
Според него идеята на плоския данък никога не е била увеличаването на инвестициите.
„За да се реформира плоския данък може да се въведат няколко прага, по които да се плащат данъци или да се въведе минимален данъчен лимит, примерно – минималната работна заплата. Тогава когато се направи сметката се оказва, че тези, които получат 711 лв. заплата ще трябва да платат данък, който в момента действа, което означава, че на тези хора данъкът се увеличава с минимум 850%“, коментира Станчев.
По думите му част от хората с относително малки доходи са онези, които не са се обучавали допълнително и хора на определена възраст.
„Интересното е, че за последните 10 г. хората, които са на работна възраст се обучават около 6-7 пъти по-рядко отколкото е средното за Европа“, обясни икономистът.
„Рискът от несъбиране на бюджетни приходи е около 1,6 млрд., не се увеличава пространството за маневриране.“ Това заяви икономистът Красен Станчев в ефира на „БТВ“.
- Реклама -
Според него идеята на плоския данък никога не е била увеличаването на инвестициите.
„За да се реформира плоския данък може да се въведат няколко прага, по които да се плащат данъци или да се въведе минимален данъчен лимит, примерно – минималната работна заплата. Тогава когато се направи сметката се оказва, че тези, които получат 711 лв. заплата ще трябва да платат данък, който в момента действа, което означава, че на тези хора данъкът се увеличава с минимум 850%“, коментира Станчев.
По думите му част от хората с относително малки доходи са онези, които не са се обучавали допълнително и хора на определена възраст.
„Интересното е, че за последните 10 г. хората, които са на работна възраст се обучават около 6-7 пъти по-рядко отколкото е средното за Европа“, обясни икономистът.
