„Трябва да отчетем съвсем реалистично, че се намираме в предизборна кампания и говоренето е най-вече с цел да се мобилизират емоциите на електоратите. Така да се нажежат страстите, за да могат хората да отидат до урните. Мисля обаче, че така е изчислено говоренето, че предизвиква твърдите ядра и всъщност се губи по-широката, гражданската периферия за този вот. Очевидно стратегиите на партиите са за това, да се играе на сигурното по отношение на електоралната база, без особени рискове да се прихване и друг електорат. Някак си нещата изглеждат в този смисъл предопределени, но като резултатност мисля, че все пак тези избори ще донесат нещо качествено по-различно. Колкото и да говорим, че ще се възпроизведе съществуващото, мисля, че балансите, конфигурацията ще бъдат доста по-различни от сега съществуващото мнозинство, което се беше оформило в парламента и успя да роди единствено сглобката като форма на управление. В този смисъл дори и тези, които участваха в сглобката, я критикуват, но вижте, критикуват механизма, по който се бяха коалирали, но остава сякаш все още възможност да седнат и да преговарят след избори“. Това заяви пред „Фокус“ политологът Цветанка Андреева.
Попитана, дали се говори за нова сглобка, тя коментира: „По-скоро вече се говори и от едната, и от другата страна за категорични споразумения, за разписване, за ясна ангажираност с властта. Някак си явно и двата стратегически партньора осъзнаха, че устойчива власт няма как да се състои през такъв тип сглобяване, в което отговорността оставаше неясна, фигурите, които бяха посочени в кабинета, бяха политически безлични – да ги наречем, и не се знаеше кой кого е излъчил. В този смисъл в политиката това са слаби фигури, слаби министри, когато зад тях не се знае, каква сила седи“.
По думите ѝ периферията и на тези избори ще си остане вкъщи: „Има един голям процент от обществото, които не гласуват, които са обаче изключително важни от гледна точка на анализа: какво се случва в обществото и каква е легитимността на властта в държавата. Защото високият процент на не гласуващи не се състои от хора, които просто не се интересуват от политиката. В това пространство има хора с много ясно изразени политически ориентири, има хора, които по някакъв начин не припознават никой от играчите на терена като хора, които могат да представляват техните интереси във властта. И това е изключително опасното – не толкова политическата апатия, а по-скоро това, че гражданите не разпознават партии, на които да делегират правата си да бъдат управлявани. И това води до разрив между общество и политическо, не толкова протестния вот или наказателния вот – това е също политическа позиция. Протестният и наказателният вот най-вероятно ще се концентрират в слаби граници в “Има такъв народ“, донякъде “Възраждане“ от гледна точка на европейската тематика, антиевропейските настроения ще бъдат концентрирани там. Трябва да отчетем тук и липсата на единство в лявото. Много голяма част от левия електорат най-вероятно няма да гласува, защото виждаме едно разцепление на три, на три се разцепи лявото пространство. Така че левият електорат ще бъде доста неудовлетворен или разпокъсан в избора си, недостатъчно мобилизиран“.
„Скандалът стана формата на кампанията, няма какво да се лъжем. Никой няма да седне да чете предизборни платформи, предизборни програми. Тази кампания, както и поредица от кампании, като се започне с кюлчетата, къщите, Барселона, всички тези недоказани твърдения и компроматни войни всъщност затвърдиха фона на всяка кампания от там насетне да бъде чрез скандал. Да, сменят се субектите върху които се развиват основните компроматни критики, но технологията си остава една и съща – черен пиар и скандал“, казва още политологът.