Ако трябва с една дума да опиша усещането за дереджето на държавната машина в очакване да произведе тя някакъв що- годе смислен управленски продукт, а не тест за шизофреници, както е в момента, то думата е „саботаж“. Тази дума бръмчи из главата ми подобно на стар москвич, който се мъчи да запали, но само осмърдява света. И се питам защо ми хрумна този израз „саботаж“? От него лъха на ръждясал соц и то баш сега, когато евроатлантизмът е повече от официална мода. Той е маскировка в скучай на евентуално преследване за някакви престъпления, например корупционни. Не само Борисов се кипри в новия си евроатлантически мундир на политическата сцена, за да се задържи на нея. И президентът Радев не му отстъпва. Главният прокурор Гешев е по петите им, и той в марков евроатлантически аутфит. Предполагам, че в модна къща „Кремъл“ Путин яко се забавлява на това скоростно преобличане на българските другари в тон с цветовете на Европа. Със сигурност той ги е виждал по бели гащи, когато са му идвали за инструктаж на крака в Москва. Дори репортажи са били излъчвани по телевизиите все в този дух на конструктивно навеждане пред коварния руския шивач. Но днес оперативният интерес диктува друго: хората му в София да заслепяват с лъскавия си евроатлантически фасон, но да останат верни на неизтребимата българо-съветска дружба, скрепена с газ, петрол и ядрено гориво. Както и с борбата за мир по всички земни кълбета, стига този мир… да е „руски мир“. Дотук е докарана България за трийсетте години преход под диктовката на силоваци, мутри и ченгета. Владимир Висоцки наричаше това състояние „Бяг на място“ – другото име за безизходица и за въртене в омагьосан кръг. Оттук и това мое усещане, че макар и да сме в 21-ви век, пребиваваме в перманентен „саботаж“, едно толкова архаично понятие в духа на комунистическото право и морал. То значи преднамерен блокаж и увреждане на машина, на оборудване или на съоръжение. Но нали държавата също е вид ужасяващо сложно съоръжение. Толкова по-ужасяващи са последиците от умишленото разбиване на механизмите му. А точно това виждаме да се случва както в поредния вреден с нарочното си бездействие Парламент, така и в поредното президентско издание на служебен кабинет, вторачен сякаш на всяка цена да върне съветските фабрични настройки на държавната машина с риск да я потроши окончателно. За саботаж са изключвали от партията по байтошово време и преди него. Пращали са в Белене нарочените за умишлено съсипване на комунистическата собственост, машини, оборудване. Но понятието се е родило още през деветнайсети век, в зората на индустриалната революция, когато работниците хвърляли дървените си обувки в движещите се детайли на новите механични станове, които измествали ръчното тъкане. Въпросните обувки французите наричали сабó. Оттам и тази дума „саботаж“. Но преведена на български какво значи? „Налъмаж“. Идва от налъм, който у нас открай време очакваме да цъфне. Ала той никога не цъфва. И сега е така. И това се вижда и се чува от тракането, загуцването и предсмъртното хъркане на цялата държавна машинария, задръстена за пореден път от безнадеждния просташки български налъм, хвърлен в утробата й от некадърност или от слугинаж. Няма начин този налъм да цъфне. И това е ясно както на антиваксърите на Копейкин, така и на напръсканите от кемтрейлс електорални единици, пръснати из цялата страна, из анклавите на все по-нахакания Мустафа Карадайъ, из феодалните владения на неизтребимия Бат Бойко или из заглъхващите общини, отдавна загърбени от червената ездачка Корнелия. Обаче същият този налъм в ръцете на ГЕРБ, на ДПС и на БСП в Парламента показно се употребява в момента за блокаж не само на приемането на закони, без които държавата агонизира. Но и на каквато и да било мисъл за Промяна. Каква ти Промяна?! Тези одъртели влъхви на псевдодемокрацията си искат своето ръчно броене на надраскани хартиени бюлетини. Искат си като за последно своите обръчи от фирми и своите парчета от вече мухлясващата баница на окрадената българска икономика. Те искат Кирил Петков на кайма. Искат цялата му парламентарна група до стената. Гаврят се с тях, защото им посегнаха за малко на комфорта. Буквално ги изтезават с клевети и злоба дори само за това, че антропологически тези момчета и момичета нямат нищо общо с оядените им партийни телеса и с озъбените муцуни на трийсетгодишното фатмашко статукво, което превърна българите в най-бързо измиращата популация в света. „Саботаж“ ли е това или е „налъмаж“, изберете сами, но да знаете – деянието е еднакво усмъртително и отвратително. И ако не намерим начин да му се противопоставим, да го спрем, България просто ще се превърне в труп. Да, навлечен в ефирни евроатлантически одежди, но труп. Като за погребение…
„Налъм, захвърлен в държавната машина“ – малката проповед от еп. 184 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Ако трябва с една дума да опиша усещането за дереджето на държавната машина в очакване да произведе тя някакъв що- годе смислен управленски продукт, а не тест за шизофреници, както е в момента, то думата е „саботаж“. Тази дума бръмчи из главата ми подобно на стар москвич, който се мъчи да запали, но само осмърдява света. И се питам защо ми хрумна този израз „саботаж“? От него лъха на ръждясал соц и то баш сега, когато евроатлантизмът е повече от официална мода. Той е маскировка в скучай на евентуално преследване за някакви престъпления, например корупционни. Не само Борисов се кипри в новия си евроатлантически мундир на политическата сцена, за да се задържи на нея. И президентът Радев не му отстъпва. Главният прокурор Гешев е по петите им, и той в марков евроатлантически аутфит. Предполагам, че в модна къща „Кремъл“ Путин яко се забавлява на това скоростно преобличане на българските другари в тон с цветовете на Европа. Със сигурност той ги е виждал по бели гащи, когато са му идвали за инструктаж на крака в Москва. Дори репортажи са били излъчвани по телевизиите все в този дух на конструктивно навеждане пред коварния руския шивач. Но днес оперативният интерес диктува друго: хората му в София да заслепяват с лъскавия си евроатлантически фасон, но да останат верни на неизтребимата българо-съветска дружба, скрепена с газ, петрол и ядрено гориво. Както и с борбата за мир по всички земни кълбета, стига този мир… да е „руски мир“. Дотук е докарана България за трийсетте години преход под диктовката на силоваци, мутри и ченгета. Владимир Висоцки наричаше това състояние „Бяг на място“ – другото име за безизходица и за въртене в омагьосан кръг. Оттук и това мое усещане, че макар и да сме в 21-ви век, пребиваваме в перманентен „саботаж“, едно толкова архаично понятие в духа на комунистическото право и морал. То значи преднамерен блокаж и увреждане на машина, на оборудване или на съоръжение. Но нали държавата също е вид ужасяващо сложно съоръжение. Толкова по-ужасяващи са последиците от умишленото разбиване на механизмите му. А точно това виждаме да се случва както в поредния вреден с нарочното си бездействие Парламент, така и в поредното президентско издание на служебен кабинет, вторачен сякаш на всяка цена да върне съветските фабрични настройки на държавната машина с риск да я потроши окончателно. За саботаж са изключвали от партията по байтошово време и преди него. Пращали са в Белене нарочените за умишлено съсипване на комунистическата собственост, машини, оборудване. Но понятието се е родило още през деветнайсети век, в зората на индустриалната революция, когато работниците хвърляли дървените си обувки в движещите се детайли на новите механични станове, които измествали ръчното тъкане. Въпросните обувки французите наричали сабó. Оттам и тази дума „саботаж“. Но преведена на български какво значи? „Налъмаж“. Идва от налъм, който у нас открай време очакваме да цъфне. Ала той никога не цъфва. И сега е така. И това се вижда и се чува от тракането, загуцването и предсмъртното хъркане на цялата държавна машинария, задръстена за пореден път от безнадеждния просташки български налъм, хвърлен в утробата й от некадърност или от слугинаж. Няма начин този налъм да цъфне. И това е ясно както на антиваксърите на Копейкин, така и на напръсканите от кемтрейлс електорални единици, пръснати из цялата страна, из анклавите на все по-нахакания Мустафа Карадайъ, из феодалните владения на неизтребимия Бат Бойко или из заглъхващите общини, отдавна загърбени от червената ездачка Корнелия. Обаче същият този налъм в ръцете на ГЕРБ, на ДПС и на БСП в Парламента показно се употребява в момента за блокаж не само на приемането на закони, без които държавата агонизира. Но и на каквато и да било мисъл за Промяна. Каква ти Промяна?! Тези одъртели влъхви на псевдодемокрацията си искат своето ръчно броене на надраскани хартиени бюлетини. Искат си като за последно своите обръчи от фирми и своите парчета от вече мухлясващата баница на окрадената българска икономика. Те искат Кирил Петков на кайма. Искат цялата му парламентарна група до стената. Гаврят се с тях, защото им посегнаха за малко на комфорта. Буквално ги изтезават с клевети и злоба дори само за това, че антропологически тези момчета и момичета нямат нищо общо с оядените им партийни телеса и с озъбените муцуни на трийсетгодишното фатмашко статукво, което превърна българите в най-бързо измиращата популация в света. „Саботаж“ ли е това или е „налъмаж“, изберете сами, но да знаете – деянието е еднакво усмъртително и отвратително. И ако не намерим начин да му се противопоставим, да го спрем, България просто ще се превърне в труп. Да, навлечен в ефирни евроатлантически одежди, но труп. Като за погребение…