Не познавам Доган и не си пия кафето с Пеевски. Борисов не може да твърди същото, както и да се опитва да извърти реалността. Това написа в социалните мрежи депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев.
„Лесно е днес да подмяташ как акостирането на Росенец било “пунта мара”. Обаче тогава никой, включително самият Борисов, не беше толкова ербап пред гнева на хората, събрали се няколко дни по-късно пред Сараите, за да си поискат страната обратно“, продължи той.
Според Мирчев четири години след това България все още е заложник на създадения от ДПС “феномен”, на “детето чудо”, превърнало се в пълния смисъл на думата в “държавно предприятие”.
„Росенец беше силно символно действие, което тогава постигна нещо важно – канализира недоволството на хората в протест срещу завладяваната държава и нейните покушители. Да, тази енергия беше неслучайно употребена и разпиляна от разнообразни субекти, които попиляха не един и два шанса за реформаторско правителство. А в това време единият от покушителите на България се оля в алчността си до степен дори създателят му да се откаже от него. Това не прави автоматично създателя на Пеевски бял и добър. Така че Борисов може да се пробва с всякакви версии на реалността, но това не променя фактите за Доган, а и фактите изобщо“.
От Борисов днес не се искат празни обещания, че нямало да управлява с Пеевски. И преди той формално не го е правил – изпращаше Пеевски в Дубай, отричаше взаимодействие с него, но ясно се разбра едно – двамата са политически ортаци.
Днес задължението на ГЕРБ е да намери мнозинство за председател на НС и управление. Но за да започнат някакви разговори е нужен не подпис на хвърчащ лист, а ясен ангажимент с декларацията ни за „санитарен кордон“ около Пеевски и разписано точно – спиране на процедурата за избор на Сарафов и Чолаков, неучастие в мнозинства с ДПС-НН, ясно ангажиране с антикорупционната ни програма, а не поредното „ще видим“.
