Повече пари за образование и наука са предвидени в проектобюджета на държавата за следващата година – предвидени са 4,8% от БВП, докато в миналогодишният бюджет средствата са били 4,1% от БВП, съобщи министърът на образованието проф. Галин Цоков.
„За средно образование, това, което касае учителите е, че ще се постигне увеличение на работните заплати до 125% от средната работна заплата за предходната година за страната. За висшето образование се дават около 400 млн. лева отгоре от миналогодишния бюджет, за да могат да достигнат заплатите на преподавателите 180% от средната работна заплата за изминалата година. Около 8 млн. повече ще се дадат и за наука. Предвидени са и за увеличение на издръжката на БАН“, каза министърът на образованието и науката тази сутрин.
Той обясни, че държавата от години регулира по доста сложна формула какви специалисти излизат от университетите. Статистика от тазгодишния рейтинг е в добра насока, ако преди 5-6 години около 46% от бакалаврите са на работно място, което изисква висше образование в съответната специалност, сега това са 61%.
„15% са нараснали хората, които работят това, за което са учили в бакалавърската степен, а при магистрите – процентът е над 70“, обобщи проф. Цоков.
По думите му основен приоритет в образованието е как то да стане по-съвременно и насочено към конкретните умения и таланти на децата.
„Търсим възможност за развитие на силните страни на децата, така че да се чувстват адекватно оценени и да могат да развият талантите си. Бяха създадени 5 училища-лаборатории за иновации, които развиват определени важни за нашата система иновации. Някои са свързани с позитивно образование, финансова грамотност, екология, зелена енергия, интегрирано знание и др. Позиционирани са в различни градове – Варна, София, Стара Загора, Гоце Делчев. Идеята е тези лаборатории да станат като иновативни хъбове, които да помогнат на други училища да въведат тези важни иновации в своята работа. От тази година има още 6 лаборатории, насочени към социално-емоционално учене, образование и спорт, образование с изкуство, с наука, с изкуствен интелект“, каза още Цоков.
Относно сградата на Румънската гимназия в София също има развитие.
„Има възможност училището да бъде настанено в много добра сграда, в центъра на София, на улица „Стара планина“, в сградата на професионалната гимназия „Никола Йонков Вапцаров“, където учениците могат да работят в едносменен режим и да бъдат двете училища заедно. Тази сграда е държавна собственост, а не на общината, така че това би било дългосрочно решение“, заяви министърът.
Просветният министър още веднъж напомни решението на МОН 3 януари да се обяви за неучебен ден.
Първо редица кметове на общини обявиха денят да неучебен – в 45% от училищата беше взето решение да не се учи.
„Не беше лесно решение. 3 януари беше заложен като учебен, защото иначе щеше да е учебен 23 декември и пак щеше да има подобни дискусии“, припомн проф. Цоков. Според него трябва да се отвори дискусия за увеличаване на учебната година с една седмица – независимо дали да се започне със седмица по-рано или да се завърши седмица по-късно.
„Въпросът е много чувствителен, но трябва да се проведе диалог“, категоричен е министърът.
В национален ефир министърът говори и за програмата, насочена към българските неделни училища в чужбина – „Неразказаните истории на българите“.
„Включиха се 33 училища от 18 страни. Създаден е 20-минутен филм, който представя калейдоскоп от събраните истории за това какво не знаем за българите в чужбина. Например, първият капитан на отбора на Бешикташ, отборът на Истанбул, е българин или разказ за първото посещение на княз Александър Батенберг в Гърция“, разказа той.