Датата 1 февруари и тази година беше използвана за идеологическо противопоставяне и разделяне на българите. „Призракът на комунизма“ отново беше възкресен, за да бъде използван за сламка, за която да се хванат политическите удавници от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Идеологическият въпрос им е най-удобен за употреба точно сега с две цели – да си позакърпят прокъсания авторитет пред твърдите им партийни ядра и да вбият клин между партньорите в правителството. Това заявиха в своя позиция от Изпълнителното бюро на Градския съвет на БСП – София. Ето какво още пише в позицията:
Предложението им за допълнение в несретния Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен е безспорен позор за тях.
„Безсмислените политически останки“ ПП и ДБ да наричат „безсмислени останки“ паметниците на герои в борбата с антифашизма е еманация на тяхната наглост и неграмотност. И не заслужава никакво внимание.
Употребата на политическата идеология с користни цели обаче е грозно лицемерие спрямо българските граждани. Защото това не решава проблемите им. Не запълва дупката от 18 милиарда в бюджета. Не скрива злоупотребите… Дори и да имат идеологически различия, проблемите на хората са еднакви. Ниските доходи, високите цени, инфлацията, съдебната система, липсата на справедливост… Това са важните теми днес. Тях трябва да решаваме.
Опасното заиграване с идеологията не може да скрие политическата немощ и некомпетентността на партийните лидери в ПП и ДБ. Както нарязването на Паметника на Съветската армия не успя да го направи в София. Защото признателността на българите към героите-освободители и победители над фашизма е много голяма. А омразата им към „кафявата чума“ е два пъти по-голяма.
ПП-ДБ предлагат премахване на паметниците, „символизиращи комунистическия режим в България“
Ние сме се заричали в паметта на всеки един погубен живот в борбата срещу фашизма да не допуснем той да се върне. Защото паметта ни не е къса и помним.
Оттам идва и нашето огромно притеснение от провелото се на 1 февруари фашистко шествие в сърцето на София по ул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Патриарх Евтимий“. Безспорно шествие на омразата, на агресията, на безнаказаността, на което кметът Терзиев не реагира. Това беше шествие-заплаха, шествие-сигнал за разгарянето на огнищата на фашизъм, които припламват през последните години в България. До тази опасност неизбежно доведе изкривяването и фалшифицирането на историята, събарянето на паметници, заличаването на паметта…
Тъмните чумни времена от Втората световна война може да се върнат под най-невинното прикритие. Това предупреждение на Умберто Еко е камбаната, която бие днес. Наше задължение е да го разкрием и да посочим с пръст всяко негово проявление – всеки ден, във всяка част на света.
В събота го видяхме да шества по улиците на София.
Посочихме го и ще направим всичко да го спрем.
На всяка цена!
Помним трагедията, до която доведе огромното фашистко зло през Втората световна война.
Няма да го допуснем никога повече!
Никой не е забравен, нищо не е забравено…
Кафявата чума се възражда, вече надградена с канибализъм – сладка торта гарнирана с човешки части. Кой изяде главата на детето, кой българската майка? Кой сътвори това „изкуство“?