Древните бозайници, живели по времето на динозаврите, са имали предимно един и същ тъмнокафяв цвят, сочи ново изследване, което дава сведения за това как тези бозайници са еволюирали, когато са се сблъсквали с гигантски хищници, съобщава „Си Би Си Нюз“.
В изследването, публикувано в списание Science, са използвани научни техники, които по подобен начин показват оцветяването на различни динозаври и древни птици по техни вкаменелости. През последните години напредъкът в познанията за динозаврите се пренесе в музеите и в популярните изображения на животните – нещо, което авторите на новото изследване се надяват да се случи и с древните бозайници.
„По начина, по който първата цветна карта при изчезнал динозавър отвори вратата към изцяло нова област на изследване, тази статия също прави това. И това е доста вълнуващо“, казва съавторът Джулия Кларк, палеонтолог по гръбначни животни в Тексаския университет в Остин.
С помощта на шест добре запазени фосилни екземпляра и мощна микроскопия изследователите са успели да открият формата на произвеждащите пигмент части на клетките, известни като меланозоми. Предишна работа показа, че формата съответства на цвета на козината на животните.
Според Кларк познаването на цвета е огромен пробив не само в изграждането на по-ясна представа за тези ранни бозайници, но и за разбирането на други аспекти от живота на животните и как те са еволюирали през хилядолетията. Съвременните бозайници, макар и да не са толкова пъстри, колкото птиците, са по-разнообразни от тези ранни бозайници.
„Знаем колко важни са цветовете за животните“, казва съавторът Лилиан Д’Алба, еволюционен биолог в Центъра за биоразнообразие Naturalis в Лайден, Нидерландия.
„Това е начин животните да взаимодействат с околната среда. Цветовете могат също така да ни кажат много за това как тези организми взаимодействат с температурата, влажността, с други организми. И така, можем да получим много информация, като разглеждаме цветовете.“
Според Д’Алба цветовете на козината при бозайниците са важни за много неща, като например за контролиране на телесната им температура, за скриване от хищници с помощта на камуфлаж и като маркер за агресивност или сила за други животни.
Д’Алба заявява, че бъдещи изследвания биха могли да проучат как бозайниците са се сдобили с по-пъстра козина – след като преди около 66 милиона години е настъпило голямо измиране, в резултат на което са изчезнали динозаврите – техните основни хищници.
„Бозайниците, които са оцелели, изведнъж са се озовали на място, където е имало много пространство. Те са имали нови места за колонизиране“, казва тя. Това е в контраст с живота на бозайниците по времето на динозаврите, когато се смята, че те са били активни предимно през нощта, в тъмнината, и са разчитали повече на сетивата за мирис и допир, отколкото на зрението.
„Така са се развили много нови, различни видове начин на живот. И с тези начини на живот, нови среди, се наблюдава експлозия на нови видове при бозайниците.“
В статията се предполага, че тези нови видове са се появили с нови цветове за всички разширени дейности, които тези нови бозайници вече са могли да извършват.
„Дълго време се предполагаше, че мезозойските бозайници са били нощни, криели са се в тъмното, за да не бъдат изядени от многобройните хищни динозаври и други животни, които биха похапнали тези малки животинки. Но това изследване на оцветяването на козината е първото, което намира обща подкрепа за това във всички фосили, от които са взети проби“, казва Ханс Ларсон, доцент и куратор по палеонтология на гръбначните животни в университета Макгил, който не е участвал в изследването.
Мезозойските бозайници са ранни бозайници, живели по времето на динозаврите.
Той добавя, че откритията са интересни за разбирането на това как нощното съществуване може да е довело до ранната еволюция на много други неща, които бозайниците имат, включително големите ни мозъци, зрението, слуха, репродуктивната биология и родителските грижи.
„От екологична гледна точка това е интересно, защото предполага, че бозайниците са били в състояние да се възползват от нощния начин на живот в продължение на милиони години и да го усъвършенстват до степен, в която бозайниците са доминиращите нощни хищници в много от днешните екосистеми“, завършва Ларсон.
Изследването на цветовете на древните животни може да бъде игра на изчакване и късмет, според Д’Алба. Статията се основава на шест фосилни екземпляра, намерени в Китай, където има няколко области с идеална геология за намиране на такъв вид вкаменелости.
Това е достатъчно, за да се направи извод за повечето бозайници през тази епоха, според Калеб Браун, куратор по систематика и еволюция на динозаврите в Кралския музей „Тирел“ в Дръмхелър, Алта.
„Повечето динозаври са познати от по-малко от един скелет, но въпреки това правим изводи за тяхната таксономия. Трябва да живеем с това, но също така трябва да продължим да работим за събирането на повече вкаменелости, защото с получаването на все повече вкаменелости статистическата ви сила се увеличава“, казва той.
В момента Китай е мястото, където се откриват тези вкаменелости със запазена кожа, косми или пера, според Д’Алба и Браун. Голяма част от тях зависят от късмета.
„В Китай има доста находища, в които се съхраняват основно езерни отлагания или отлагания от вулканична пепел, а това са много дребнозърнести седименти и много бързо затрупване“, казва Браун.
Д’Алба се надява, че изследванията върху бозайниците ще продължат, за да научим повече за тези цветове и да видим, че в крайна сметка те ще бъдат изобразени в популярната култура.
„Последният филм [Джурасик парк] всъщност беше доста вълнуващ за мен, защото показаха динозаври с пера, с косми, и някои от тях имаха шарките, които ние предсказахме. Винаги е хубаво да видиш, че част от точността на нашите изследвания достига до обществеността“, завършва Д’Алба.