Предложението за референдум относно въвеждането на еврото противоречи на Конституцията, европейското право и националното законодателство и трябва да се върне на президента Румен Радев.
ПГ на ГЕРБ – СДС застава категорично на позицията, че предложението за референдум, внесено от президента Румен Радев, е в нарушение на Конституцията на Република България, на правото на Европейския съюз и на Закона за пряко участие на гражданите. Конституционните текстове, ясно и категорично казват, че страната ни участва в изграждането и развитието на Европейския съюз. България, когато е приела международен договор и го е ратифицирала, този международен договор има предимство пред останалото законодателство.
Предложението за провеждане на референдум и мотивите към него, относно условията или сроковете за въвеждане на еврото в България, са в противоречие със:
1. Правото на Европейския съюз;
2. Конституцията на Република България;
3. Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление;
С Договора за присъединяване на България към ЕС страната ни е поела задължение да въведе еврото при изпълнение на критериите за конвергенция, които се установяват от институциите на ЕС, а не на национално ниво. Процесът не подлежи на национален референдум след ратификацията на договора. Всеки акт на Народното събрание, поставящ допълнителни условия или отлагащ процеса, би нарушил принципа на лоялно сътрудничество с ЕС и ще бъде противоконституционен.
Предложението на президента не следва да се разглежда от Народното събрание и трябва да се върне на подателя.
ГЕРБ-СДС приема искането на президента за недопустимо и настоява Председателят на НС да върне на президента искането му със следните мотиви:
ДОГОВОРЪТ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е ратифициран от Народното събрание на 11/05/2005 г., с 231 гласа „за“, 1 “против”, 2 “въздържали се”.
Съгласно чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация, т. е. преди 11 май 2005 г.
С договора за присъединяване България е приела да е част от икономическия и паричен съюз от датата на присъединяване като държава-членка, но поради неизпълнение на условията за конвергенция сме “държава- членка с дерогация”.
За държавите членки с дерогация по смисьла на чл. 139, ал. 1 от ДФЕС, дерогацията се прилага временно до трайното изпълнение на критериите за конвергенция.
Покриването на критериите се установява от Съвета на ЕС, а не се доказва на национално ниво. Дерогацията се отменя не поради искане, а при изпълнение на условията.
В този смисъл искането за извънреден конвергентен доклад е искане за установяване на изпълнение, а не за отмяна на дерогация. Единствената хипотеза, при която може да се отложи въвеждането на еврото, е ако критериите за конвергенция не са трайно спазени.
Всеки акт, който поставя въвеждането на еврото в зависимост от друго условие или срок извън критериите за конвергенция, накърнява целите на ЕС за установяване на икономически и паричен съюз, чиято единица е еврото. Такъв акт би представлявал формално и изрично отклонение от ангажимента, поет от Република България към другите държави членки по силата на Договора за присъединяване, както и от задълженията на Република България, произтичащи от правото на ЕС.
На следващо място, предложението за произвеждане на референдум и последващ акт, което може да доведе до отлагане (спиране или забавяне) на процеса за въвеждането на еврото, би било в противоречие с Конституцията на Република България, според която Република България участва в изграждането и развитието на Европейския сьюз (чл. 4, ал. 3 КРБ), както и на нормата, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от втрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат (чл.5, ал.4 КРБ). Това реализира хипотезата на чл. 9, ал. 4 от ЗПУГДВМС, като въпросът за въвеждането на еврото като парична единица в България е уреден в Договора за присъединяване към ЕС, ратифициран от българското Народно събрание. В този смисъл са материалите и решението по Конституционно дело 13/2023г.
Считаме, че предложението на президента не е от компетентността на Народното събрание, считано от датата на ратификация, а както беше посочено по-горе – е въпрос само и единствено от компетентността на Европейския съвет и то при констатиране изпълнението на критериите за конвергенция и отпадане на статута ни като “държава-членка, предмет на дерогация”.