През 2023 г. 15% от заетите лица в ЕС, или приблизително 42 милиона души, не са могли да си позволят едноседмична почивка извън дома, съобщава „Евронюз“, позовавайки се на данни на Евростат, публикувани от Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC). Макар този дял да изглежда умерен на пръв поглед, цифрата от десетки милиони подчертава дълбоката социална и икономическа пропаст, която се задълбочава в Европейския съюз.
„Почивката със семейството или приятелите е важна за нашето физическо и психическо здраве и е основна част от европейския социален договор“, заявява генералният секретар на ETUC Естер Линч, отправяйки сериозна критика към социално-икономическите политики в Съюза.
През последните три години бедността сред работещите по време на почивка бележи постоянен ръст. Ако през 2022 г. 40,5 милиона заети са заявили, че не могат да си позволят ваканция, то през 2023 г. този брой е нараснал до 41,5 милиона. Делът на засегнатите се е повишил от 14% на 15%, което представлява над един милион допълнително засегнати лица само за една година.
Според ETUC, резултатите са следствие от все по-неравностойната икономика, в която работещите са принудени да се отказват от почивките си заради увеличаващи се разходи за настаняване, транспорт и храна, съчетани с намаляваща покупателна способност и спекулативни практики.
Данните разкриват силно изразено географско неравенство. В страни като Румъния, Унгария, България, Португалия и Кипър между 23% и 32% от работещите не могат да си позволят ваканция. В същото време скандинавските държави, Нидерландия, Люксембург и Словения регистрират много по-ниски нива – между 5% и 7%. Дори икономически по-стабилните страни като Чехия, Австрия и Белгия отчитат сравнително ниски нива – под 10%.
Интересен е фактът, че дори в четирите най-големи икономики на ЕС – Германия, Франция, Италия и Испания – повече от 5 милиона работещи в отделна държава не са могли да си позволят почивка. Така в Италия броят достига 6,2 милиона, в Германия – 5,8 милиона, в Испания – 5,6 милиона, а във Франция – 5,1 милиона. Над 3,5 милиона заети в Румъния и Полша също попадат в тази категория. В страни като Унгария и Португалия тази цифра е над 1,5 милиона, а в Австрия и Нидерландия – над 550 хиляди.
„След като са работили усилено цяла година, това е най-малкото, което работещите хора трябва да могат да си позволят, и не бива да се допуска това да се превърне в лукс за малцина“, подчертава Естер Линч.
Проучването също така разкрива умерено силна отрицателна корелация между нетните доходи и достъпа до ваканция, което означава, че колкото по-високи са доходите, толкова по-вероятно е хората да си позволят почивка. Но съществуват изключения – например Ирландия, въпреки високите доходи, отбелязва сравнително високи нива на ваканционна бедност, докато Словения постига по-добри резултати при сходни икономически условия.
Когато се разглежда цялото население, а не само заетите, процентът на хората, които не могат да си позволят почивка, почти се удвоява – от 15% на 29%. Най-ниският дял се наблюдава в Люксембург (11%), а най-високият – в Румъния (60%).
Експерти посочват, че разликите между страните са тясно свързани със силата на техните икономики, както и с нивото на разполагаемия доход, който директно влияе върху възможността на хората да харчат за пътувания и отдих.
В заключение, ETUC призовава националните правителства да приложат изцяло Директивата за минималната работна заплата и настоява Европейската комисия да приеме пакет за качествени работни места. По думите на Линч, това включва задължително спазване на колективните трудови договори като условие за достъп до обществени поръчки.
„Тези цифри показват, че Европа се намира в криза на качествените работни места и че нашият социален договор продължава да се руши в резултат на нарастващото икономическо неравенство“, предупреждава генералният секретар на ETUC.