„Приятелю, много те обичам! Искам да се видим, трябва да се видим!“: Тези топли, прощални думи ще останат завинаги в паметта на близки до Тодор Славков, внук на Тодор Живков. Само седмица преди трагичния инцидент, при който той отне живота си в къща за гости в село Асен, Славков се свързал със своите приятели, за да им каже тези последни думи.
Един от тях разказва, че е усетил промяната в гласа на Тодор още две седмици преди инцидента.
„Беше тъжен, унил, каза, че много ме обича. Не успях да го видя тогава. Това няма да си го простя“, споделя той.
Трагедията се разиграва на 21 юли – ден, който носи допълнителен тежест за Тодор Славков, тъй като това е същата дата, на която преди 44 години умира неговата майка, Людмила Живкова, и на която губи живота си и неговият вуйчо.
Въпреки, че изборът на датата остава загадка, има спекулации, че тя може да е свързана с дългогодишна травма за семейството.
Бизнесменът Христо Крушарски, близък на фамилията, разказва, че Тодор го е помолил да използва вилата му в село Асен, за да може да се усамоти.
„Не можех да му откажа – с баща му бяхме приятели“, споделя Крушарски. Тодор е прекарал две седмици там.
Когато престанал да отговаря на телефонни обаждания, приятелите му започнали да се притесняват. Камериерка била изпратена да го провери и го открила мъртъв.
„Станало е най-лошото“, съобщила тя.
Полицията и съдебните медици бързо пристигнали на място и започнали разследване. Първоначалната съдебно-медицинска експертиза показала, че става дума за самопрострелване, без следи от насилие. Тодор Славков е носел пистолет от години, което предполага, че той е използвал именно него.
Приятелите му вярват, че въпреки депресиите, които е преживял, нещо сериозно е тегнело на сърцето му. Някои смятат, че той е можел да бъде болен, но не е споделял личните си страдания.
„Той беше силен човек с голямо сърце“, споделят близки.
Разследването продължава под надзора на прокуратурата в Стара Загора, като властите се опитват да изяснят окончателно обстоятелствата около смъртта на Тодор Славков.