Ново изследване разкри ключова причина, поради която роботизираните роувъри често затъват в почвите на други планети и луни – прахът и пясъкът реагират различно при по-ниска гравитация.
„Трябва да вземем предвид не само гравитацията върху ровъра, но и ефекта ѝ върху пясъка,“ обяснява инженерът-механик Дан Негрут от Университета на Уисконсин–Медисън.
- Реклама -
От първия извънземен роувър през 1970 г. до днес инженери проектират машини, способни да работят в сурови условия, като вземат предвид по-ниската гравитация на Луната и Марс. Досегашните тестове обаче пренебрегвали факта, че самият реголит – прахът и пясъкът на тези тела – се държи по-меко и „пухкаво“ в такива условия, което намалява сцеплението и увеличава риска от засядане.
Екипът на Негрут използвал физическия симулационен двигател „Проект Хроно“, за да пресъздаде движението на роувърите в различни гравитационни среди. Сравнението с реални тестове на пясъчни повърхности показало несъответствие, водещо до заключението, че поведението на почвата е критичен фактор, който е бил подценяван.
Исторически примери като марсохода „Спирит“, заседнал през 2009 г. в мека почва, показват колко трудно е освобождаването на затънал роувър, особено при липса на физическа намеса.
Откритието може да помогне за по-надеждния дизайн на бъдещи изследователски машини и да намали риска от провал на мисии поради затъване в прах или пясък.
„Гордея се, че университетска лаборатория успя да създаде софтуер с индустриална мощност, който вече се използва от НАСА,“ казва Негрут.
Ново изследване разкри ключова причина, поради която роботизираните роувъри често затъват в почвите на други планети и луни – прахът и пясъкът реагират различно при по-ниска гравитация.
„Трябва да вземем предвид не само гравитацията върху ровъра, но и ефекта ѝ върху пясъка,“ обяснява инженерът-механик Дан Негрут от Университета на Уисконсин–Медисън.
- Реклама -
От първия извънземен роувър през 1970 г. до днес инженери проектират машини, способни да работят в сурови условия, като вземат предвид по-ниската гравитация на Луната и Марс. Досегашните тестове обаче пренебрегвали факта, че самият реголит – прахът и пясъкът на тези тела – се държи по-меко и „пухкаво“ в такива условия, което намалява сцеплението и увеличава риска от засядане.
Екипът на Негрут използвал физическия симулационен двигател „Проект Хроно“, за да пресъздаде движението на роувърите в различни гравитационни среди. Сравнението с реални тестове на пясъчни повърхности показало несъответствие, водещо до заключението, че поведението на почвата е критичен фактор, който е бил подценяван.
Исторически примери като марсохода „Спирит“, заседнал през 2009 г. в мека почва, показват колко трудно е освобождаването на затънал роувър, особено при липса на физическа намеса.
Откритието може да помогне за по-надеждния дизайн на бъдещи изследователски машини и да намали риска от провал на мисии поради затъване в прах или пясък.
„Гордея се, че университетска лаборатория успя да създаде софтуер с индустриална мощност, който вече се използва от НАСА,“ казва Негрут.
Швейцарският пилот Рафаел Домжан достигна височина от 8224 метра със самолета на слънчева енергия SolarStratos, доближавайки се на около 1000 метра от световния рекорд....
Нов инструмент с изкуствен интелект, наречен „Еней“, помага на историците да възстановяват липсващите части от латински надписи, датиращи от Римската империя, съобщава The Wall...
„Тъй като тази система е толкова близо до нас, всяка открита екзопланета би ни предоставила най-добрата възможност да съберем данни за планетарни системи, различни...
Защото не са Land Rover😂😂😂
Роувърите не са „извънземни“, а на извънземните, не зная как в действителност изглеждат роувърите.