На 20 август Православната църква почита свети пророк Самуил и светите 37 Пловдивски мъченици
На тази дата Църквата възпоменава двама важни духовни примера – свети пророк Самуил и 37-те мъченици от Филипопол (днешен Пловдив), пострадали заради вярата си в Христа.
Свети пророк Самуил е живял около 1146 години преди Рождество Христово. Още като дете, едва 12-годишен, получил откровение от Бога, че съдията Илий – духовен водач на израилтяните – ще бъде наказан, защото не е възпрял своите синове от беззаконни дела. Това пророчество се изпълнило след поражение на израилтяните от филистимците.
След смъртта на Илий, Самуил заел мястото му като съдия на народа. С годините, когато остарял, той назначил своите синове Йоил и Авия за свои наследници, но те не последвали пътя му на праведност. Народните старейшини тогава настояли да бъде поставен цар, което Самуил възприел като отстъпление от управлението на Бога чрез избраните от Него пророци.
След като изобличил цар Саул за непослушание и светотатство, Самуил тайно помазал Давид, който по-късно станал цар на Израил.
Пророк Самуил починал на преклонна възраст, а през 406 г. неговите мощи били пренесени от Юдея в Константинопол.
На 20 август Българската православна църква почита също и паметта на 37-те пловдивски мъченици, заедно със свети Севериан, Мемнон и Дионисий от Станимака (днешен Асеновград).
По време на десетото гонение срещу християните, предприето от римския император Диоклециан в началото на IV век, във Филипопол били жестоко умъртвени 37 християнски изповедници. Заедно с тях загинали и още трима – свети Севериан и Мемнос от Пловдив и свети Дионисий от Станимака. Това се случило през 304 година, а тяхната памет се отбелязва именно на този ден.
На мястото, където са пострадали, днес се намира храмът „Св. равноапостолни царе Константин и Елена“. През 2001 г. в него е поставена икона, посветена на 37-те мъченици, а на фасадата му има паметна плоча, която свидетелства за тяхната мъченическа гибел.
Реклама на “руZZката” църква