България е на второ място в ЕС по невъзможност за достъп до качествена храна

През 2024 г. 8,5% от населението на Европейския съюз не е било в състояние да си позволи храна с месо, риба или вегетариански еквивалент всеки втори ден. Това е с 1 процентен пункт по-малко спрямо 2023 г. (9,5%). Това показват публикуваните днес данни на Евростат.

Особено уязвими остават хората, застрашени от бедност – тези, които живеят с по-малко от 60% от средния доход в страната си. При тях делът на лишените от питателна храна достига 19,4% в ЕС, което е спад с 2,9 пункта спрямо предходната година. За сравнение, сред хората, които не са изложени на риск от бедност, този дял е едва 6,4%.

В България през 2024 г. 18,7% от общото население не са могли да си позволят адекватна храна – най-висок дял сред всички държави членки и за първи път от три години страната заема първото място по този показател. Сред хората, застрашени от бедност у нас, делът на лишените от питателна храна е 37,7%, което поставя България на второ място след Словакия (39,8%) и пред Унгария (37,3%). През 2023 г. България заемаше трета позиция с 40,2%.

За сравнение, през 2007 г., когато страната се присъедини към ЕС, цели 88,5% от българите с най-ниски доходи не са можели да си позволят адекватна храна.

Най-нисък дял на хора в риск от бедност, които не могат да си осигурят питателна храна, се отчита в Кипър (3,5%), следван от Ирландия и Португалия (по 5,1%). Средно за ЕС разликата между общото население и хората в риск от бедност е 10,9 процентни пункта. Най-голяма е в Гърция (23,3 п.п.), Словакия (22,7 п.п.) и Унгария (21,8 п.п.), докато България е четвърта с 19 п.п. Най-малка разлика отчитат Кипър (2,3 п.п.), Португалия (2,6 п.п.) и Ирландия (3,3 п.п.).