Франция вече повече от година е в дълбока политическа криза. Обществото е разделено, а част от вината за това носи президентът Еманюел Макрон, пише Deutsche Welle, цитирайки анализи на германската обществена телевизия АРД.
Симптоми и причини
Бюджетните спорове са само повърхностен симптом. Зад тях стоят три по-дълбоки фактора:
- особеностите на политическата система;
- политическата култура;
- и ролята на самия президент Макрон.
Политологът Бастиен Франсоа от Сорбоната обобщава ситуацията:
„Вече година президентът назначава премиери, които не се ползват с особена подкрепа дори в собствения му лагер и които нямат сериозен дневен ред. Правителствата ни нямат план – това е забележително.“
Загубата на мнозинството
След като партията на Макрон загуби парламентарното си мнозинство, френската демокрация се оказа в безизходица. Решението му да разпусне парламента и да свика избори през лятото на 2024 г. трябваше да укрепи позициите му на фона на възхода на „Национален сбор“. Резултатът обаче беше обратен – партията му изгуби и без това крехкото си мнозинство.
Новата ситуация принуди премиерите Мишел Барние и по-късно Франсоа Байру да търсят мнозинства в парламент, което е почти невъзможно в президентската система на Петата република, където традиционно премиерът е изпълнител на волята на държавния глава.
Проблемът с изборната система
Френската мажоритарна система „победителят взема всичко“ оставя милиони гласове без представителство. Това засилва недоволството и недоверието. Според Франсоа, пропорционална система, подобна на германската, би дала по-реалистична картина на обществото и би принудила партиите към сътрудничество.
„Ако искаме да възстановим доверието и легитимността на системата, трябва да стигнем до момент, в който партиите могат да се коалират и да работят по общи програми“, казва политологът.
Макрон срещу опозицията
Макрон също допринася за кризата със стратегията си да делегитимира опонентите под лозунга, че „всичко извън центъра е екстремизъм“. Въпреки че основният му противник е Марин льо Пен, той често влиза в сблъсък и с левицата. След изборите през 2024 г., когато левият блок спечели най-много места, Макрон два пъти предпочете да назначи премиери от десницата – ход, който направи правителството зависимо от „Национален сбор“.
Така президентът изолира умерените социалисти и даде поле на радикалния Жан-Люк Меланшон да превръща всяка обществена тема в конфликт.
Има ли изход?
Въпросът за нови избори стои на дневен ред, но анализаторите смятат, че те едва ли ще променят картината. Обществото остава разделено на три лагера, а проучванията дават най-големи шансове за мнозинство на „Национален сбор“.
Според източници от Елисейския дворец, Макрон обмисля назначаването на премиер от левицата – без ясна програма, но с потенциал да намали напрежението. Това обаче би наложило президентът да приеме повишаване на данъците – червена линия за него.
Какво следва
Ясно е едно: новият премиер, когото Макрон назначи, ще трябва да намери „магическа формула“ за бюджетна дисциплина, подкрепена от мнозинство. Ако това не се случи, политическата криза може лесно да се превърне в икономическа.