На 19 ноември 2025 г. парламентарната комисия по превенция и противодействие на корупцията даде зелена светлина на първо четене на проектобюджета за 2026 г., въпреки ожесточените дебати и гласовете „против“. Законопроектът беше приет с 12 гласа „за“, 8 „против“ и без въздържали се, като основна точка на напрежение се оказа предвиденото драстично увеличение на възнагражденията в антикорупционните институции.
Според държавния експерт от Министерство на финансите Ралица Радкова, разходите за Комисията за противодействие на корупцията (КПК) за идната година възлизат на 13 096 600 евро, от които 11 470 200 евро са предназначени за персонал. Тя обясни, че бюджетният проект е съобразен с предложението на председателя на КПК и цели осигуряването на адекватни условия за изпълнение на функциите на комисията. За Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) са предвидени 8 634 900 евро, като за персонал са заделени 7 082 900 евро.
Представители на „Възраждане“ и „Продължаваме промяната“ остро поставиха въпроса за необосноваността на предложения над 50% ръст на възнагражденията в КПК.
Георги Хрисимиров от „Възраждане“ категорично заяви, че партията му няма да подкрепи бюджета, изразявайки изненада от „ръста на разходите за заплати в КПК“. Той припомни, че през март 2025 г. е имало 65% увеличение на заплатите, като разходите са скочили от близо 9 млн. лв. на около 14 750 000 лв. Сега се предлага нов скок от 52% за възнагражденията в КПК, достигайки малко над 22 млн. лв. Депутатът попита дали комисията предвижда нови щатни бройки и какво налага такъв голям процент увеличение, особено предвид предложенията за закриване на КПК. Хрисимиров подчерта, че подобно увеличение е безпрецедентно в целия бюджет, давайки примери с КЕВР (18,6%), НСИ (6,75%) и ДАНС (8,6%).
Мирослава Жекова, началник отдел „Бюджет и счетоводство“ в КПК, обясни увеличението с няколко фактора: нов размер на минималната работна заплата, предвидено увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, промяна на максималния осигурителен доход, 5% индексация на разходите за персонал за членове и служители на КПК, както и допълнителни разходи, свързани с нови функции по Закона за ДАНС.
Лена Бориславова от ПП-ДБ постави под съмнение тези аргументи, посочвайки, че едва ли има минимални заплати в КОНПИ и КПК. „Да кажем 5% индексация, 10% увеличение на данъците – откъде идват останалите 35% увеличение, какво толкова ще вършат служителите на КПК по новия закон за ДАНС?“, попита тя, предполагайки саркастично, че „може би е отплата за добре свършена работа“.
Пламен Йоцов, член на КПК и КОНПИ, обясни, че въвеждането на функция по разследване за КПК е наложило промяна в бюджета.
Хюсни Адем от „Алианс за права и свободи“ поиска информация за броя на персонала през 2025 г. и предвиждания за 2026 г., както и за средната работна заплата. Йоцов отказа да предостави тези данни, позовавайки се на тяхната класифицираност и възможността за получаване по „подходящия законов начин“.
Лена Бориславова подчерта, че подкрепата за бюджета зависи и от отговора на въпроса за бъдещето на КПК и КОНПИ. Тя припомни, че България вече е получила намалено плащане по ПВУ заради липсата на активност при смяна на ръководството на комисията, а лидерът на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски е предложил закриването ѝ. „Какъв е смисълът да гласуваме бюджет, който е с тригодишна прогноза, с над 50% увеличение, ако тази комисия няма да я има след няколко месеца?“, попита Бориславова.
Председателят на парламентарната комисия Мая Димитрова („БСП – Обединена левица“) отговори, че съдбата на КПК е в ръцете на депутатите и техните решения. Тя уточни, че бюджетът е част от общия държавен бюджет и при евентуално закриване на комисията ще има възможност за актуализация.
Йордан Тодоров от „Възраждане“ поиска данни за броя на образуваните досъдебни производства за корупция след проверки на КПК, както и за съдебните решения и отменените такива. Подобни въпроси бяха отправени и към КОНПИ, като Тодоров изтъкна, че отговорите ще покажат ефективността на работата на двете комисии. Колегата му Емил Янков попита дали в исканото увеличение влизат обезщетения за пенсионирани служители и има ли незаети бройки. Той предложи отлагане на гласуването до изясняване на тези данни, но предложението му беше отхвърлено с 12 гласа „против“ срещу 8 „за“.
Кирил Веселински, председател на парламентарната група „Морал, единство, чест“ (МЕЧ), се включи в дебата с остър въпрос: „Знаете ли поне кой ви подхвърли това искане за увеличение?“ Той обяви, че ще гласува „против“ предложеното, коментирайки: „Искате увеличение над 50% за мълчание, за прикриване на корупцията в държавата на фона, че няма по 100-150 лв. за коледни добавки за българските пенсионери.“