На 27 декември православната църква почита Свети Стефан – първият християнски мъченик и архидякон в Йерусалимската община. Денят се чества на третия ден след Рождество Христово и е последният празник за годината, който „затваря кръга“ в църковния календар.
Свети Стефан е избран сред седмина дякони, за да се грижи за домакинските и обществени дела на младата християнска община. Той е наречен първомъченик заради жертвата си за вярата – след спор със синедриона е изкаран извън града и убит с камъни, като преди смъртта си се моли: „Господи, не им зачитай този грях!“. През V век част от мощите му са открити и положени в Сионския храм в Йерусалим.
Името Стефан означава „венец“ и е едно от най-разпространените в България. На Стефановден празнуват не само Стефан и Стефка, но и производните им – Стефи, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон и Шона.
Интересен факт: единствената в света желязна църква, българската църква „Свети Стефан“ в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик.
Честит празник на всички именици!