Отговорите на няколко големи въпросителни във вътрешнополитически план се чакат от президента Румен Радев. Така цялото обществено внимание ще бъде насочено през следващите няколко дни към президентската институция.
Още от вчера всички редакции са вдигнати на крак с„поверителната“ информация, че всеки момент държавният глава ще обяви политическия си проект и ще се впусне в политиката. В медиите кипи организация за преки включвания, гости и начини на отразяване на тази дълго чакана новина. Преди дни секретарят на Радев и бивш военен министър Димитър Стоянов вкара „масло в огъня“ като пусна в социалните мрежи клипове в призив на различни хора президентът да скача в дълбокото. Така, че въпросът дали предсрочните парламентарни избори ще минат „със“ или „без“ настоящия президент остава да виси със страшна сила.
От тук се поражда и другата питанка – ако все пак президентът слезе на политическия терен, дали вицепрезидентът Илияна Йотова ще го последва или ще го замести до края на мандата, който изтича на 22 януари догодина. Любопитното е, че вариантите вече се разиграха в публичното пространство и е ясно от вчера, че шефът на НС Рая Назарян „загрява“ на стартова позиция и е готова да влезе в президентството за два месеца, докато се проведат предсрочни избори за държавен глава.
Очаква се до дни да разберем кога точно ще се проведат изборите. Предполага се, че до урните ще се ходи в периода между края на март и началото на април. Политическите формации са разделени по този въпрос, но срещите, които са предвидени на „Дондуков“ 2 ще дадат яснота.
Важната тема по какви правила ще се избира състава на следващия парламент се развива в стил „на час по лъжичка“. За трети път правната комисия ще се събира, за да умува подробностите и промените. Каквото и да се гласува в комисията, най-важното и последно решение ще се вземе в пленарна зала. А пътят до там, както много често практиката е показвала, е трънлив и осеян с куп неизвестни. На общественото внимание бяха представени подробности за работата на сканиращите устройства. Това създаде усещане, че идеята за въвеждане на сканиращи устройства е стара и е била обмисляна „на тъмно“ от управляващите преди изобщо да се стигне до подаване на оставка. Логично от ПП-ДБ са скептични към новите „апарати“ и са категорични, че въвеждането им няма да направят изборите по-честни и прозрачни.
Анализите около фигурата на бъдещия служебен премиер сякаш ескалират с всеки изминал ден. Трима от „домовата книга“ отказаха преди още да са получили покана. Това са управителят на БНБ Димитър Радев, председателят на парламента Рая Назарян и омбудсманът Велислава Делчева. И тримата казаха твърдо „не“ да оглавят временно МС и изтъкнаха своите аргументи. Предпочитанията на демократичната общност са служебен министър-председател да е подуправителят на БНБ Андрей Гюров, макар че около вероятна му кандидатура има голяма дилема, свързана с делото, което се води срещу него за конфликт на интереси. Защитниците на Гюров използват като аргумент в негова защита и становището на ЕЦБ пред съдебния състав в съда в Люксембург. Банката застана на страната на Гюров и допусна политически натиск върху Комисията за противодействие на корупцията.
Ще влезе ли Румен Радев в политическата надпревара, кога ще се проведат изборите, по какви правила ще се случат и кой ще бъде служебен премиер? Отговорите ще дойдат съвсем скоро. Защо не и днес!
Екип на Евроком