Според доайена на българската кардиология проф. Младен Григоров, днешното общество се намира в състояние на „сърдечна недостатъчност“ – между втори и трети функционален клас. Макар диагнозата да звучи медицински, първопричината за това състояние не е в здравеопазването, а в образованието и духа на нацията.
В разговор с журналиста Николай Колев, професорът цитира средновековния философ Маймонид с думите: „всички беди на човечеството идват от невежеството“. Според него съвременната медийна среда и общественото пространство гъмжат от примери за липса на елементарни познания, което води до опасна социална ерозия.
Загубата на памет и новите „герои“
Проф. Григоров прави рязко разграничение между историческите фигури на предателство и съвременните явления в обществото. Той изразява тезата, че „Русоидът е по-опасен от днешния Киряк Стефчов“. Аргументът му се базира на мотивацията на тези образи.
„Киряк Стефчов се концентрира върху верността си към султана и към съответната империя. Той е типичен пример на еничарин, както аз казвам. На еничарски синдром“, обяснява професорът. За разлика от него, съвременният аналог действа в много по-широко поле – „Той гази памет“.
В подкрепа на тезата си за фаталните последици от това, проф. Григоров цитира мисъл на Александър Пушкин: „Загубата на памет е първата и най-голяма крачка към безнравствеността“.
Примери за образователен колапс
Като илюстрация на настъпващото невежество, кардиологът посочва конкретни примери от телевизионния ефир, без да назовава имена, но с явно възмущение от нивото на т.нар. „хора на духа“. Той споменава случаи, в които известни личности бъркат княз Александър Батенберг с Александър Невски или не знаят къде се намира град Котел.
Още по-тревожни са примерите сред младото поколение. Професорът разказва за отличничка, която на въпрос кой е командвал Опълчението, отговаря „Христо Ботев“, вместо ген. Столетов. „Какво учат, как го учат, просто не ми е ясно“, коментира той.
Историята като инструмент за бъдещето
Особено внимание в анализа се обръща на Съединението на България – събитие, което проф. Григоров определя като „най-българският“ празник и „единственият път, когато сме се противопоставили на всички велики сили и сме успяли“. Това е пример за момент, в който народът е бил единен, а капитанската армия побеждава генералите.
В контекста на съвременните опити за пренаписване на историята, професорът припомня и думите на Джордж Оруел, че „който владее миналото, владее бъдещето“. Той предупреждава за опасността от подмяна на историческата истина с „политкоректни“ наративи, което лишава нацията от нейните устои.
Според проф. Григоров, възраждането на „еничарския синдром“ и смяната на ценностите водят до тежки духовни последици, които са по-страшни и по-трудно лечими от икономическите кризи.
