„При масовите стоки, особено в големите търговски вериги, съществено поскъпване не се наблюдава. Процесът по въвеждането на еврото е бил съпроводен с „огромен административен натиск, който е ограничил спекулативното поведение при стоките. Там, където аз пазарувам, нещата са абсолютно под контрол„, заяви икономистът Любомир Дацов пред Нова тв.
Различна е ситуацията при услугите, където според него държавата практически няма инструменти за ефективен контрол. Най- ярък пример за това са услугите, свързани с деца и грижа за семейството.
„Тези услуги имат поведение на монополисти“, обясни икономистът.
Икономистът Георги Вулджев припомни опита на Хърватия, където най-високата инфлация при приемането на еврото е отчетена именно при услугите. Според него това е очакван ефект, тъй като именно там закръгляването и свободното ценообразуване се проявяват най-бързо.
По отношение на сравненията с Хърватия Дацов подчерта, че ръстът на цените там не може да се обясни единствено с еврото. Според него ключов фактор е бил рязкото увеличение на туристическия поток и промяната в структурата на потреблението.
По данни, цитирани от Дацов, през миналата година натискът на заплатите върху инфлацията бил около 7%, като основният фактор е бил пазарът на труда.
„Средното увеличение на заплатите беше около 14%, а в държавния сектор – близо 20%. Приносът на държавата е очевиден“, заяви той.
Според Вулджев няма индикации този натиск да отслабне в близко бъдеще, а прогнозите сочат относително висока инфлация, сходна с темпа, с който страната е завършила миналата година.
Очакванията на експертите са, че средногодишната инфлация ще се задържи около 3%. Ключова роля ще има фискалната политика.