Европейският съюз се намира пред стратегически кръстопът, който може да определи бъдещето на общността за десетилетия напред. Въпросът за възстановяването и ускореното присъединяване на Украйна се очертава не просто като геополитически жест, а като мащабен икономически проект с потенциална цена от стотици милиарди евро. Според анализатора Родриго Балестер, цитиран от Brussels Signal, този курс рискува да се превърне в пример за политическа слепота, застрашаваща финансовата устойчивост и доверието в европейските институции.
Балестер прави паралел с класическия труд на американската историчка Барбара Тъкман „Походът на глупостта“. В него се описват исторически моменти, в които правителствата вземат решения в разрез със собствения си национален интерес. Според анализатора, ако Тъкман пишеше днес, подходът на Брюксел към войната в Украйна би могъл да послужи за пета глава в книгата ѝ. Разкритият „пътен план“ за възстановяване прилича по-малко на стратегия за солидарност и повече на предвестник на вътрешна криза.
Финансовите измерения на подкрепата вече са значителни. До момента са изразходвани около 193 млрд. евро, отпуснати са 90 млрд. евро заеми и са предприети опити за конфискация на руски активи в сложна правна среда. Към това се добавят и последиците от енергийния шок, довел до драстичен скок на цените в Европа. Според изтекла информация обаче, дългосрочната цена на лозунга „подкрепа за Украйна, каквото и да струва“ се изчислява на план за възстановяване на стойност 800 млрд. евро. Тази сума, финансирана основно от европейските данъкоплатци, върви в пакет с амбицията за ускорено членство на Киев още през 2028 г.
Родриго Балестер повдига въпроса дали е разумно 100 млрд. евро от европейския бюджет да бъдат пренасочени към една държава, при положение че вече отпуснатите 90 млрд. евро заеми „по всяка вероятност никога няма да бъдат върнати“. Той подчертава, че дебатът не е морален – дали Украйна заслужава помощ – а прагматичен: може ли Съюзът да си позволи такъв разход, когато много държави членки са икономически отслабени, силно задлъжнели и с демографски проблеми.
Един от най-чувствителните сектори, които биха пострадали при подобно развитие, е земеделието. Украйна е глобален аграрен гигант и пълното ѝ интегриране в общия пазар би било, по думите на Балестер, „смъртна присъда за европейските зърнопроизводители“. Фермерите в Европа вече са подложени на натиск от тежки регулации и конкуренция от споразумения като това с Меркосур. Анализаторът припомня масовите протести, предизвикани от транзита на украинска продукция през 2022 г., и пита какъв би бил ефектът при пълноправно включване на страната в Общата селскостопанска политика.
Освен икономическите рискове, ускорената процедура нанася удар върху доверието в самия процес на разширяване. Присъединяването към ЕС традиционно е дълъг и сложен процес, изискващ затварянето на 35 преговорни глави. Балестер дава за пример страните от Западните Балкани: Сърбия е кандидат от 2012 г. и е затворила едва две глави, а Северна Македония, кандидат от 2005 г., започна реални преговори едва през 2022 г. На този фон, идеята, че Украйна може да бъде „готова за членство за няколко месеца“, докато все още води война и има проблеми с корупцията, изглежда нереалистична и създава усещане за двоен стандарт – че за Брюксел някои държави са „по-равни“ от други.
Ключов момент остава и механизмът на вземане на решения. Всеки етап от разширяването изисква пълно единодушие, а финалният договор подлежи на ратификация от всички страни членки. Балестер отбелязва, че според социологическите проучвания повечето европейци не подкрепят членството на Украйна, а държави като Унгария открито се противопоставят. Въпросът е дали Европейската комисия и Урсула фон дер Лайен ще опитат да наложат това решение въпреки съпротивата, рискувайки „майката на всички кризи“.
В заключение анализът предупреждава за „реален риск от вътрешна имплозия“ на Съюза. Като алтернатива се посочва стратегическо партньорство без пълноправно членство, което би защитило европейския бюджет и би било по-приемливо за страните членки. Според Балестер обаче, това изисква промяна в тона на украинското ръководство и осъзнаване от страна на ЕС, че игнорирането на собствения интерес води до загуба на ориентация.