Европейските лидери все по-открито обсъждат нуждата от нов подход към войната в Украйна и бъдещите отношения с Русия, след като стана ясно, че САЩ водят ключовите преговори без пряко участие на европейските държави.
По време на Световния икономически форум в Давос европейските представители са очаквали разговори за напредъка по мирните преговори, но вместо това вниманието им е било насочено към напрежението със САЩ около Гренландия, което изненада европейските столици.
Тези събития ускоряват разговорите в ЕС за разработване на алтернативна стратегия, при която Европа да започне по-активен и самостоятелен диалог с Москва, вместо да разчита изцяло на посредничеството на Вашингтон.
Френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Джорджа Мелони вече публично призоваха за подновяване на разговорите с Русия.
„Европа трябва да намери основа за конструктивен диалог с Русия“, заяви Макрон в края на миналата година.
Той подчерта, че настоящата ситуация, при която Европа остава встрани от ключовите разговори, не е благоприятна за сигурността на континента.
Сходна позиция изрази и Мелони, която предупреди, че ако ЕС разговаря само с едната страна в конфликта, влиянието на Европа ще бъде ограничено.
Междувременно председателят на Европейския съвет Антонио Коща също допусна възможността европейските държави да водят самостоятелни разговори с Русия, ако обстоятелствата го наложат.
Промяната в настроенията е свързана и с действията на президента Доналд Тръмп, който изключи европейските партньори от част от дискусиите за мирно споразумение между Москва и Киев. Според публикации в западни медии, предложенията на Тръмп включват постепенно връщане на Русия в световната икономика и възстановяване на енергийните доставки към Европа.
В същото време икономическите връзки между ЕС и Русия никога не са били напълно прекъснати. Данни показват, че хиляди европейски компании продължават да работят на руския пазар, въпреки санкциите. Особено силно присъствие запазват германски, френски и италиански фирми.
Санкциите също не прекъснаха напълно търговските отношения. ЕС продължава да внася втечнен природен газ, торове и металургични продукти от Русия, а някои големи енергийни и индустриални компании не попадат под пълни ограничения заради зависимостта на европейския пазар от тях.
В резултат Европа се оказва на кръстопът – дали да остави мирните договорености изцяло в ръцете на Вашингтон, или да търси собствен път към диалог с Москва, въпреки кризата на доверие след началото на войната.
Европейските столици осъзнават, че отношенията с Русия трудно ще се върнат към предвоенния модел, но икономическите реалности правят постепенното възстановяване на част от контактите все по-вероятен сценарий.
