Чувствате ли се като дежавю? Краят на 90-те години е. Инвеститорите, с блеснали очи, носят куфари с пари на всяка компания с “.com” в името си. Акциите се покачват, таксиметровите шофьори обсъждат Nasdaq, всички вярват в нова ера. И тогава – крахът. Дот-ком балонът се спука, погребвайки милиарди долари и хиляди надежди…
Днес е 2026 г. и историята сякаш е решила да изиграе жестока шега. Само че вместо “.com” сега има магическият акроним “AI”. Компаниите, които добавят “AI” към прессъобщенията си, печелят милиарди за една нощ. Nvidia стана по-ценна от златото. Но шепотът на тези, които знаят как да броят пари, а не харесвания, става все по-силен: “Гол ли е императорът?”, пише Technews.bg.
Ами ако сме свидетели не на революция, а на най-голямата финансова халюцинация на 21-ви век? Основният аргумент на скептиците е прост и циничен: математиката не излиза.
Проблем с 600 милиарда долара: Къде са парите, Лебовски?
Технологичните гиганти наливат астрономически суми в изкуствен интелект. Те изграждат центрове за данни с размерите на малки градове, купуват графични карти и консумират достатъчно електроенергия, за да захранят Аржентина.
Неотдавнашен доклад на Sequoia Capital разкри ужасяващи цифри: за да възстанови текущите разходи за инфраструктура, индустрията за изкуствен интелект трябва да генерира 600 милиарда долара нетна печалба годишно. Знаете ли колко генерира сега? Десетки милиарди. Разликата е колосална.
Джим Ковело, ръководител на отдела за анализ на акции в Goldman Sachs, публикува доклад, който разтърси Уолстрийт:
„Технологията е твърде скъпа, за да бъде просто „полезна”. За да оправдае този вид инвестиция, изкуственият интелект трябва да решава невероятно сложни проблеми, които не можем да решим сами. Но в момента той ни помага най-вече да пишем прости имейли и да генерираме изображения. Замяната на евтини работници със свръх-скъпи чипове е лош бизнес модел”.
Стъкленият таван на интелигентността
Свикнали сме с експоненциалната крива: изкуственият интелект е умен днес, гений утре и бог вдругиден. Но какво ще стане, ако напредъкът се забави?
Експертите все по-често говорят за закона за намаляващата възвръщаемост. За да се направи моделът GPT-5 малко по-умен от GPT-4, са необходими 10 пъти повече данни и електричество. И няма повече данни – интернет вече е наситен с невронни мрежи.
Гари Маркъс, професор в Нюйоркския университет и един от най-видните критици на шума около изкуствения интелект, предупреждава:
„Генеративният изкуствен интелект не е интелект. Той е просто високо усъвършенстван инструмент за пълнене на текст. Той не разбира света; симулира разбиране. И ние се приближаваме до границите на това, което тази технология може да предложи. Продаваме на хората мечтата за всезнаещ оракул, а това, което получаваме, е лъжец, който уверено изрича глупости”.
Проблемът с „халюцинациите” (когато изкуственият интелект изфабрикува факти) остава нерешен. И ако изкуственият интелект лъже, той не може да се използва в сериозен бизнес, медицина или управление на атомни електроцентрали. Следователно, той си остава скъпа играчка.
Ефект на плацебо за бизнеса
Много компании внедряват изкуствен интелект просто от страх да не пропуснат нещо (FOMO). „Имаме нужда от стратегия за изкуствен интелект!”, казва главният изпълнителен директор. „Защо?”, пита инженерът. „Значи, акциите ще се повишат!”
Изследване на професор Дарон Аджемоглу от Масачузетския технологичен институт (MIT) показва, че реалното икономическо въздействие на изкуствения интелект ще бъде скромно.
„Изкуственият интелект ще може да автоматизира не повече от 5% от задачите през следващите 10 години. Това ще увеличи БВП на САЩ само с 0,9-1,5%. Това не е революция, а просто подобрение в инструментите. Шум от трилион долара, но полза от центове”, твърди икономистът.
Кога ще се спука балонът?
Сценарият за срив на балона е винаги един и същ. Идва момент, който инвеститорите наричат „Проверка на реалността”.
Компаниите ще спрат да виждат печалби от внедряването на изкуствен интелект. Те ще започнат да съкращават бюджетите за абонаменти за ChatGPT и Copilot. Стартъпите, които нямат нищо друго освен луксозна презентация за „невронни мрежи”, ще останат без фондове за рисков капитал.
Акциите на технологичните гиганти ще се сринат, повличайки цялата икономика надолу със себе си.
Ще бъде болезнено. Ще бъде време на разочарование. Gartner нарича това „Долината на разочарованието”.
Добрата новина: експлозията прочиства
Означава ли това, че изкуственият интелект е измама? Не. Интернетът беше балон през 2000 г. Но когато балонът се спука, измамниците и мечтателите си тръгнаха, оставяйки Amazon и Google след себе си.
Спукването на балона на изкуствения интелект е най-доброто нещо, което може да се случи на технологиите. Когато истерията утихне, „информационните измамници” и спекулантите на фондовия пазар ще си тръгнат. Инженерите ще останат. Цените на видеокартите ще паднат. Шумът ще отстъпи място на истинска, скучна, но полезна работа.
Ще спрем да очакваме изкуственият интелект да направи въстание на машините или да спаси човечеството. Той ще се превърне в това, което е трябвало да бъде: просто удобен инструмент. Като Excel. Или като електрическа бормашина.
Но докато музиката свири и инвеститорите танцуват, трябва да помним: колкото по-високо летите в балон с горещ въздух, изпълнен от обещания, толкова по-трудно е да се върнете към реалността на твърдата земя.