Доклад със сериозни критики за състоянието на медиите и за омразата в България подготвя службата към Върховния комисар на ООН за правата на човека, а управляващите засега отвръщат на критиките и въпросите формално, с акцент върху отчетите в Съвета на Европа и какви законови промени и увеличен бюджет се подготвят за Съвета за електронни медии, съобщава „Дневник“.
- Реклама -
В работната версия и съпровождащите документи обаче има тежки констатации и за езика на омразата, за насилието над жени, за слабата защита правата на малцинства – етнически и сексуални, за отношението към имигрантите.
Редица държави – от Германия и САЩ до Уругвай и Сърбия – задават множество конкретни въпроси за поведението на правителството през последните години, включително за закрила на журналистите от тормоз и заплахи, кога преследването за клевета ще бъде извадено от Наказателния кодекс, за прочутия замразен проект на стратегия за детето 2019-2030 г. и за това какво е направено и на практика, и в законодателството след отхвърлянето на Истанбулската конвенция.
Документът е на финалната права и ще е първият от 2015 г. насам с оценка за това как се спазват правата на човека и фундаменталните свободи в България. В петък и във вторник проектът, по който докладчици са тройката държави Словакия, Япония и Сенегал, бе обсъден в централата на ООН в Женева и след като нямаше устни коментари и добавки (освен изявление на български зам.-министър на културата), процедурата продължи към сесията през февруари-март 2021 г.
Доклад със сериозни критики за състоянието на медиите и за омразата в България подготвя службата към Върховния комисар на ООН за правата на човека, а управляващите засега отвръщат на критиките и въпросите формално, с акцент върху отчетите в Съвета на Европа и какви законови промени и увеличен бюджет се подготвят за Съвета за електронни медии, съобщава „Дневник“.
- Реклама -
В работната версия и съпровождащите документи обаче има тежки констатации и за езика на омразата, за насилието над жени, за слабата защита правата на малцинства – етнически и сексуални, за отношението към имигрантите.
Редица държави – от Германия и САЩ до Уругвай и Сърбия – задават множество конкретни въпроси за поведението на правителството през последните години, включително за закрила на журналистите от тормоз и заплахи, кога преследването за клевета ще бъде извадено от Наказателния кодекс, за прочутия замразен проект на стратегия за детето 2019-2030 г. и за това какво е направено и на практика, и в законодателството след отхвърлянето на Истанбулската конвенция.
Документът е на финалната права и ще е първият от 2015 г. насам с оценка за това как се спазват правата на човека и фундаменталните свободи в България. В петък и във вторник проектът, по който докладчици са тройката държави Словакия, Япония и Сенегал, бе обсъден в централата на ООН в Женева и след като нямаше устни коментари и добавки (освен изявление на български зам.-министър на културата), процедурата продължи към сесията през февруари-март 2021 г.
